Отначало й се струваше странно да управлява чрез думите, сякаш се опитваше да намери пътя със завързани очи, използвайки само пръстите си. Тя постави пръсти върху клавиатурата, несигурна какво да напише.
— Опитай се да влезеш в Замъка.
Тя написа:
\>\> На изток
Вие сте в подобна на пещера стая, украсена със страховити фризове от Пиронезе и Гоя. Горящи факли са врязани в железните подпори на стените, увенчани с черен дим. В отдалечения край на Замъка има огромен трон. Много богове са се струпали около него. В източния край има библиотека. Тук е много тихо. В западното крило има музикална стая. От шума и смеха в нея изглежда, че вътре има парти.
— Напиши „@кой“, за да разбереш кой още е там.
\>\> @кой
Тук е Морфей 21 21 Морфей (грц.) — бог на сънищата, който можел да приема образите на всички хора, един от синовете на бога на съня Хипнос. — Б.пр.
. Тук е Кронос 22 22 Кронос (грц.) — най-младият от титаните, син на прадревната двойка Уран (Небето) и Гея (Земята). Свалил от престола баща си, но бил прокълнат от него да загине от собствения си син. След ожесточена десетгодишна борба синът му Зевс, го надвил, изпратил го в Тартар и заел неговото място като върховен бог. Кронос първоначално бил бог на земеделието, но поради сходство на името му с гръцката дума хронос — „време“, бил „създател на времената“. — Б.пр.
.
Тук е Плутон 23 23 Плутон (грц.) — богът на подземния свят и на земните недра, съпруг на Персефона, която похитил от надземния свят. Приема и съди в Тартар душите на покойниците. — Б.пр.
. Тук е Мента 24 24 Мента (лат.) — нимфа, превърната от Прозерпина (грц. Персефона) в едноименното растение, защото в нея се влюбил богът на подземния свят Дит. — Б.пр.
.
Тук е Персефона. Персефона казва: „Спахте ли добре, скъпи мои? Вие хъркахте цяла вечност.“
— В MUSE да отсъстваш означава да си заспал — обясни й Кристиан. — Ние използвахме старото име на Стела — Бланш. Така че за всички тези играчи, персонажът Бланш се е събудила от сън.
— Какво да й отговоря?
— Нищо, ако не желаеш. Тя няма да ти се обиди, ако не й отговориш. Натисни „Разгледай картините“, за да видиш своето обкръжение.
\>\> Разгледай картините
Бавно изплува една картина. Беше гравюра, изображение от седемнадесети век, на затворник, осакатяван от тъмничари.
— Пиронезе. Това е само атмосферата — каза Кристиан убедително. — Истинското порно е в художествената галерия.
— Какво става в музикалната стая?
— Вероятно групов секс. Половин дузина играчи и един труп. Не ти го препоръчвам.
— Как да открия индивидуалния играч?
— Натисни „Намери“.
\>\> Намери Харон
Харон спи в библиотеката.
— Как мога пак да се върна в библиотеката?
— Не си длъжна да спазваш инструкциите. Просто натисни „влез в библиотеката“ и ти ще бъдеш там.
\>\> Влез в библиотеката
Вие сте в добре подредена библиотека, снабдена както с антични, така и със съвременни текстове. В нея има приятна миризма на леко обработена кожа. Няколко фотьойла са разпръснати наоколо, а за тези, които се възбудят от четенето, има кожена кушетка, достатъчно широка за двама.
\>\> Виж Харон
Вие виждате приятно усмихнат млад мъж, чието благо изражение контрастира с неговите тъмни, жестоки очи. Джинсите и тениската му са покрити с петна в широката гама от отсенки на яркочервеното до тъмночервените ивици на по-стара засъхнала кръв. Никое петно не е от неговата кръв. Той прилича на студент по живопис, който изтрива своите четки направо на дрехите си.
— Добре, това е той. Художникът. Но защо е в библиотеката?
— Кой знае? Персонажите могат да избират да спят, където си поискат.
В лявата ръка на Харон има купчина от непрочетени послания. В дясната му ръка, чиито пръсти са покрити с химикали, той държи един скицник.
— Можем ли да прочетем посланията?
— Не. Само той може да направи това. Ние можем да видим само откъде са те, но, разбира се, това няма да ни помогне.
— Какво ще кажеш за скицника?
— Опитай. Той няма да го вкара в описанието на своя персонаж, ако няма някаква връзка с него.
\>\> Виж скицника
Вие виждате малък, подвързан с велен бележник, изпълнен с миниатюрни скици. Харон ще ви го покаже, когато се събуди. Оставете му съобщение, като му кажете какъв вид изкуство ви харесва.
— По дяволите — тя спря за миг, с пръсти над клавишите.
— Права си. Трябва да има нещо необичайно, за да го крие. Вероятно миниатюрните скечове са неговите образци.
Читать дальше