Тони Стронг - Убийство в Ню Йорк

— Но ти си разговарял с хората, когато си бил там? Хората, които са предполагали, че ти всъщност си бил тя.

— Да, аз се стараех да разбера с какво се занимаваше тя?

— Спомняш ли да си говорил с някого за Бодлер?

Той сви рамене.

— Това е възможно.

— Моля те, Кристиан. Опитай се да си спомниш.

— Да, общо взето, да, спомням си нещо подобно. Но това беше случаен разговор, нищо повече. — Той внимателно я гледаше. — Защо питаш?

— Още не съм сигурна. Това е нещо, което ме безпокои във връзка с всичко това. И на мен ми се струва, че не го разбирам напълно. Но също така и че знам накъде да тръгна, за да намеря отговора.

Те седнаха на старинното бюро на Кристиан, една стогодишно писалище, и се приготвиха за пътуване, което би смутило който и да е от предишните притежатели на бюрото.

Записаха се за Некрополис, после намериха вратата, която щеше да ги заведе в неговия скрит подземен свят. Когато Кристиан раздвижи мишката около черното поле на страницата, курсорът се превърна в ръка, показвайки, че е намерил хипервръзката. Той я щракна. На екрана се появи текст.

Вие сте в тъмна гора от черни магнолии. Те ви заобикалят отвсякъде, с изключение на северната страна. Те леко се поклащат от студения северен бриз, който духа срещу вас, като леден въздух, който излиза от голямо подземно пространство. Между магнолиите има път, водещ на север, и вие вървите по него до две черни врати. До вратите седи огромно триглаво куче. Цербер 15 15 Цербер (лат. митология) — кръвожадно куче с три глави, покрити със змии. Пазач на входа на подземното царство, който пускал всеки да влезе, но не позволявало на никой да излезе. — Б.пр. ви подушва и започва да ръмжи заплашително.

— Иска паролата ни — измърмори Кристиан и написа нещо. След няколко секунди на екрана се изписа:

Разпознавайки ви като обитател на това място, Цербер ви пуска да минете.

Отиваме на север — каза Кристиан. Написа:

\>\> На север

След миг компютърът отговори.

Вие сте в Асфоделовите полета, първия кръг на подземния свят. Тука има няколко спящи богове, но той е пълен най-вече с призрачни, безтелесни образи на смъртта. Те се надвикват като луди, непрекъснато шумейки и тресейки се от студения бриз, който идва от север, където се извисяват високите кули на Двореца над ливадите на Ереб 16 16 Ереб (грц.) — бог-олицетворение на мрака на земните дълбини, произлязъл от първичния Хаос, често самият подземен свят. — Б.пр. . На запад бял кипарис засенчва тъмната река на Лета 17 17 Лета (грц.) — река в подземния свят, от която сенките на покойниците пиели забрава на земния си живот. — Б.пр. , където обикновени призраци се тълпят да пият, плашливи като речни птици. На изток, напречно на ливадите с разцъфтели жълти нарциси, лежи посребрения Извор на паметта и входът към Елизион 18 18 Елизион (грц.) — Елисейските полета, полетата на блажените. Там живеели щастливо любимците на боговете, без да чувстват нужда от каквото и да било. — Б.пр. .

— Отново на север.

\>\> На север

Като влезете в Двореца на Персефона 19 19 Персефона (грц.) — дъщеря на Зевс и Деметра, богиня на плодородието и пролетния цъфтеж на природата, също царица на подземния свят и на сенките на мъртвите. — Б.пр. , едно момиче с палто, фурията на име Тисифона 20 20 Тисифона (грц.) — една от трите еринии (лат. фурии), дъщери на Нощта и обитателки на подземния свят, със змии в косите, около ръцете и кръста, с факел, придружавана от Ужаса, Уплахата, Скръбта и Лудостта. — Б.пр. , ви пита дали може да ви вземе дрехите. Напред са развалините от едно някога внушително стълбище, сега оплескано от курешките на гарваните, които са влизали през пробития таван. На изток е Замъкът. Двадесетфутовите врати са затворени, но вие можете да чуете смях и странна, дисхармонична музика. На запад лежи входът към Подземията.

— Ако срещнеш някого, ти можеш да напишеш команда, която да ти даде тяхното описание. Или можеш да разговаряш с тях — обясни й той и написа:

\>\> Опиши ми Тисифона

Вие виждате италианско пиленце със сочни бедра, с тъмни очи и с дълъг правилен нос. Тя носи тежки „Тимбърлендс“ и чифт провиснали тъмносини работни гащи. Тя носи под мишница изработен по поръчка скейтборд. Страховити кичури и мъниста се преплитат в къдравата й коса. Тя има индийски знак в центъра на челото си.

— Искаш ли ти да продължиш?

— Естествено.