Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

— А кой ще му попречи да ме убие?

— Ние — веднага й отговори полковник Маккини. — С помощта на румънското правителство сме се погрижили за допълнителни охранителни мерки на приема довечера. Обмислили сме всички евентуални случайности.

— А сега какво ще правим? — попита Мери.

— Зависи от вас. На Ейнджъл му е заповядано да изпълни задачата си довечера на приема. Вярваме, че ще го хванем, но ако вие и децата не присъствате — гласът му малко позатихна.

— … тогава той няма да предприеме нищо — довърши мисълта му Мери.

— Поне не днеска. Рано или късно той отново ще се опита.

— Молите ме да бъда мишена.

Полковник Маккини поясни:

— Не сте длъжна да приемете, госпожо посланик.

Сега мога да сложа край на всичко това. Мога да се върна в Канзас с децата и да оставя този кошмар зад гърба си. Мога да започна отначало, да се върна отново към преподавателската си работа, да заживея като нормално човешко същество. Никой няма да иска да убива учители. Ейнджъл ще ме забрави.

Тя вдигна поглед към Майк и полковник Маккини и каза:

— Не бих искала да излагам децата си на опасност.

Полковник Маккини добави:

— Ще уредя да измъкнат тайно Бет и Тим от резиденцията и да ги доведат тук под охрана.

Мери се бе загледала в Майк. Най-сетне проговори:

— Как се обличат овцете на Юда?

В кабинета на Маккини в посолството се бяха събрали двайсетина военни и слушаха заповедите на полковника:

— Искам резиденцията да се охранява така, сякаш е Форт Нокс. Румънците също ще ни помогнат. Йонеску е наредил да има кордон от войници около площада. Няма да бъде допуснат никой без пропуск. Ние от своя страна също ще правим проверки на всички входове на резиденцията. Всеки, който влиза или излиза, ще минава през специален детектор. Сградата и прилежащите й площи да се обезопасят напълно. На покрива да се изпратят снайперисти. Имате ли въпроси?

— Не, сър.

— Свободни сте.

Наоколо се долавяха някаква силна възбуда и напрежение. Резиденцията бе обградена от огромни прожектори, които озаряваха небето. Отряд на американската военна полиция и представители на румънската полиция подканяха тълпата да се придвижва по-бързо. Сред множеството от хора се разхождаха цивилни агенти, които бяха нащрек за всичко подозрително. Някои от тях водеха със себе си полицейски кучета, обучени да откриват експлозиви.

Присъствието на пресата бе внушително. Имаше фотографи и репортери от около десетина страни. На влизане всички бяха претърсени щателно, а касетофоните и апаратите им бяха проверени.

— Дори и хлебарка не би могла да се промъкне — хвалеше се началникът на охраната.

В склада младши сержантът вече се отегчи да наблюдава надуването на балоните. Той извади цигара и понечи да я запали. Ейнджъл изкрещя:

— Веднага я загаси!

Ефрейторът се стресна.

— Какво има? Нали ги пълниш с хелий? Хелият не гори.

— Изгаси я, ти казвам. Полковник Маккини заповяда тук да не се пуши.

Военният измърмори:

— По дяволите! — после пусна цигарата на пода и я стъпка с подметката си.

След като се увери, че не са останали никакви искри от нея, Ейнджъл продължи да пълни балоните от различни бутилки.

Вярно е, че хелият не гори, но работата беше в това, че нито една от бутилките не бе пълна с хелий. В първата бутилка имаше пропан, във втората — фосфор, а в третата — смес от кислород и ацетилен. Предишната нощ Ейнджъл имаше грижата да остави само по толкова хелий в бутилките, колкото да могат балоните да се вдигнат във въздуха.

Ейнджъл пълнеше белите балони с пропан, червените — с кислород — ацетиленова смес, а сините — с фосфор. Когато балоните се спукат, фосфорът ще послужи за запалително вещество, като първоначално ще се съедини с кислорода, така че всички в диаметър до петдесетина метра ще останат без въздух. Фосфорът моментално ще се превърне в гореща, лепкава течност, която ще се изсипе върху главите на хората и ще ги изгори. Термичният ефект ще блокира дробовете им, а въздушната вълна от взрива ще изравни със земята пространството наоколо. Ще бъде красиво!

Ейнджъл се изправи и вдигна очи към пъстроцветните балони, които се полюшваха елегантно точно под тавана на склада.

— Свърших.

— Окей — каза сержантът. — Сега трябва само да избутаме тая феерия в залата, за да се позабавляват гостите.

После извика четирима свои подчинени:

— Помогнете ми да изкараме балоните.

Ейнджъл отвори широко вратата на залата за приеми. Вътре имаше богата украса от американски флагчета и червени, бели и сини панделки. В другия край бе платформата за оркестъра.