Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

— Не, сър. Възникна един проблем.

— Какъв проблем?

— Майк Слейд е изчезнал.

София, България

Събота, трети юли

В една малка невзрачна сграда на улица „Презвитер Козма“ №32 се провеждаше среща на членовете на Източния комитет. Около масата седяха влиятелни представители от Русия, Китай, Чехословакия, Пакистан, Индия и Малайзия.

Говореше председателят:

— Приветстваме нашите братя и сестри, които се присъединиха към Източния комитет днес. Щастлив съм да ви съобщя нашите извънредно важни новини. Сега всичко е на мястото си. Последният етап от нашия план е на път да се осъществи успешно. Датата е утре вечер, а мястото — резиденцията на американския посланик в Букурещ. Осигурили сме присъствието на международната преса и телевизията.

Мъжът с кодовото име Кали изненадано попита:

— Нима американската посланичка и двете й деца ще…

— Да, ще бъдат убити заедно с около стотина други американци. Всички напълно съзнаваме огромния риск и хаоса, който може да последва. Време е да гласуваме. — Той започна от отсрещния край на масата. — Брахма?

— Да.

— Вишну?

— Да.

— Ганеша?

— Да.

— Яма?

— Да.

— Индра?

— Да.

— Кришна?

— Да.

— Рама?

— Да.

— Кали?

— Да.

— Приема се единодушно — заяви председателят. — Дължим огромна благодарност на човека, който ни помогна изключително много, за да реализираме всичко това. — Той се обърна към присъстващия американец.

— За мен бе удоволствие — каза Майк Слейд.

Украсата по случай приема в чест на Четвърти юли долетя в Букурещ на един „Херкулес“ C-120 късно в събота следобед и директно бе откарана в правителствен склад на Съединените щати. Пратката съдържаше хиляда червени, бели и сини балона, опаковани в плоски кутии, три стоманени бутилки хелий, с който да се надуят балоните, двеста и петдесет ролки конфети, значки, увеселителни кречетала, десетина плакати и седемдесет малки американски флагчета. Всичко това бе разтоварено в склада в осем часа вечерта. Два часа по-късно пристигна джип с две бутилки кислород с щемпела на американската армия. Шофьорът ги свали и ги вкара вътре.

В един часа през нощта, когато в склада вече нямаше никого, пристигна Ейнджъл. Вратата беше отключена. Ейнджъл се приближи до бутилките, огледа ги внимателно и се захвана за работа. Първо изпразни две — трети от съдържанието на трите бутилки хелий. Останалото бе лесно.

Сутринта на Четвърти юли в резиденцията бе истински хаос. Миеха се подовете, бършеше се прахът от полилеите, почистваха се пътеките. Всяко кътче в сградата се отличаваше със специфичните си шумове. В единия край на залата за приеми се чукаше, тъй като там сковаваха подиум за оркестъра. В коридорите бръмчаха прахосмукачки, от кухнята се чуваше тракането на тенджери и тигани.

В четири часа следобед пред служебния вход на резиденцията спря камион на американската армия. Дежурният започна обичайната проверка:

— Какво карате?

— Разни неща за приема.

— Отворете да видя.

Патрулът прегледа камиона.

— Какво има в кутиите?

— Малко хелий, балони, знаменца и други подобни.

— Да видя.

След петнадесет минути камионът бе пропуснат да влезе. Вътре в двора един младши сержант и две войничета се захванаха да го разтоварват и да пренасят товара в голям склад отстрани на залата за приеми.

Когато започнаха да отварят кутиите, едното от войничетата каза:

— Виж колко много балони! Кой ще е толкова луд, че да се съгласи да ги надуе?

Точно в този момент вътре влезе Еди Молц, придружен от някаква непозната личност в работни дрехи с военни отличителни знаци.

— Не се притеснявай — обади се Еди Молц. — Нали живеем в ерата на технокрацията? — Той кимна към придружаващата го личност. — Ето го човека, който ще има грижата за балоните. Това е заповед на полковник Маккини.

Единият от войниците се усмихна:

— Е, успокоих се, че няма да съм аз.

И войниците си тръгнаха.

— Имате на разположение един час — каза Еди Молц. — Добре е да започвате. Имате много балони за надуване.

Молц кимна на младши сержанта и излезе.

Сержантът се приближи до едната от бутилките.

— Какво има в тия бъчонки?

— Хелий.

Сержантът наблюдаваше как непознатата личност взе един балон, доближи за момент отвора му до дюзата на бутилката и когато балонът се изду, го завърза и го пусна. Балонът се понесе към тавана. Цялата тая операция продължи не повече от секунда.