Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

— Тръгнете веднага. Гъни ви чака в кабинета ви. Доведете информатора при мен. — Тонът й показваше, че тя няма да приеме никакво възражение.

Майк кимна бавно в знак, че е разбрал.

— Добре.

Мери го изпрати с поглед и с чувство на облекчение, от което главата й чак се замая.

Щом Майк е надалече, тя е вън от всякаква опасност.

Набра номера на полковник Маккини.

— Откриването днес следобед ще се състои — каза му тя.

— Моят категоричен съвет е да го отложим, госпожо посланик. Защо да се излагате на опасност, когато…

— Нямам друг избор. Аз представлявам нашата страна. Какво ще кажат другите, ако всеки път, когато някой се опитва да заплашва живота ми, аз се крия? Ако сега си позволя това, няма да мога никога повече да си покажа очите. Все едно да си отида у дома. И още нещо, генерале. Нямам никакво намерение да напускам Румъния.

Церемонията по случай първата копка на новата сграда към Американската библиотека бе насрочена за четири часа следобед на голямото празно пространство в съседство с главната, вече съществуваща сграда близо до площад „Александру Сахиа“. Още в три часа там се бе събрала доста внушителна тълпа. Полковник Маккини бе предупредил капитан Аурел Истрасе — шефа на Секуритате, който го увери:

— Разбира се, гарантирам ви, че ще осигурим абсолютна безопасност за вашия посланик.

Истрасе наистина удържа на думата си. Бе наредил всички автомобили да се махнат от площада, така че да няма опасност от бомбен атентат. Цялото място се патрулираше от полиция, а на покрива на библиотеката бе поставил снайперист.

В четири часа без няколко минути всички бяха в пълна готовност. Електронните специалисти бяха претърсили цялото пространство наоколо, но не намериха никакви взривни устройства.

След като свърши и последната проверка, капитан Аурел Истрасе каза на полковник Маккини:

— Готови сме.

— Много добре. — И полковник Маккини се обърна към адютанта си: Предай на посланика, че може да идва.

Четирима войници придружиха Мери до лимузината и я прикриваха, докато тя се качи.

Флориан сияеше:

— Добър ден, госпожо посланик. Чудесна библиотека ще стане, нали?

— Да.

Докато я караше до мястото на събитието, Флориан не спря да бърбори, но Мери не го слушаше. Тя мислеше за засмените очи на Луи и за нежността, с която я бе любил. Заби нокти в дланите си, опитвайки се да заглуши душевните си терзания с физическа болка. Не трябва да плача , каза си тя. Каквото и да става, не трябва да плача. Любовта изчезна, остана само омразата. Побърка ли се този свят?

Когато стигнаха до площада, до колата се приближиха двама войници, огледаха се внимателно във всички посоки и й отвориха вратата, за да слезе.

— Добър ден, госпожо посланик.

Мери тръгна към центъра на церемонията. Двама въоръжени представители на Секуритате вървяха пред нея и двама — зад нея, като я пазеха с телата си. Снайперистът на покрива беше нащрек и следеше всичко през бинокъла.

Събралият се народ започна да ръкопляска, когато посланикът застана на малкото празно пространство, оставено за тази цел. В навалицата имаше румънци, американци и представители на други посолства в Букурещ. Познатите физиономии бяха малко. Повечето бяха непознати.

Мери погледна тълпата и си помисли: Как ще изнеса речта си сега? Полковник Маккини бе прав. Изобщо не трябваше да идвам тук. Чувствам се ужасно притеснена и изплашена .

— Дами и господа, имам честта да ви представя посланика на Съединените щати — тъкмо съобщаваше полковник Маккини.

Хората започнаха да ръкопляскат.

Мери пое дълбоко въздух и започна:

— Благодаря…

През последната седмица колелото на събитията така я бе завъртяло, че тя не бе имала време да подготви речта си. Някакво вдъхновение, което идваше дълбоко отвътре, й подсказваше думите. Тя говореше, сякаш без да мисли.

— … Това, което правим тук днес, може би ви се струва незначително, но то е от изключително значение, защото е още един мост между нашата страна и страните от Източна Европа. Новата библиотека, чиито основи сега полагаме, ще бъде пълна с информация за Съединените американски щати. Тук вие ще можете да четете наши вестници, списания, книги, да изучавате историята на нашата страна, да се запознавате с положителните и отрицателните страни на живота у нас. Ще можете да видите снимки на наши градове, заводи и ферми…

Полковник Маккини и хората му бавно сновяха сред хората. В бележката пишеше: „Наслаждавай се на последния ден от живота си“. Но кога свършваше денят за убиеца? В шест часа вечерта? В девет часа? В полунощ?