Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

— … но вие ще намерите и нещо много по-важно от това как изглеждат Съединените американски щати. Когато тази сграда бъде завършена, вие най-после ще разберете и как диша Америка. Ние ще ви покажем духа на нашата страна.

Изневиделица покрай полицейската бариера в другия край на площада се появи кола, рязко удари спирачки и спря до бордюра. Когато към нея тръгна един полицай, стреснат от непредвидената ситуация, шофьорът изскочи от колата и започна да бяга в противоположна посока. Тичайки, той извади взривно устройство от джоба си и го задейства, натискайки някакво копче. Колата избухна и се разхвърча на парчета сред хората. Нито едно от тях не достигна до центъра, където стоеше Мери, но зрителите започнаха да се бутат насам-натам в паниката си да избягат по-далеч от мястото на произшествието. Снайперистът от покрива вдигна пушката си и изпрати един куршум право в сърцето на бягащия, преди мъжът да успее да се отдалечи. За по-сигурно той стреля още два пъти в него.

Един час бе нужен на румънската полиция, за да разпръсне тълпата от площад „Александру Сахиа“ и да прибере тялото на похитителя. Пожарната загаси пламъците на избухналата кола. А Мери бе откарана обратно в посолството.

— Сигурна ли сте, че не искате да отидете да си починете в резиденцията? — попита я полковник Маккини. — Току-що преживяхте нещо ужасно, което сигурно…

— Не — заяви троснато Мери. — Отивам в посолството.

Това бе единственото място, откъдето можеше да разговаря безопасно със Стантън Роджърс. Трябва да говоря с него колкото се може по-скоро , мислеше Мери, иначе съм загубена.

Напрежението от всичко, което й се струпа на главата, бе просто непоносимо. Тя бе взела всички мерки Майк Слейд да бъде далече от нея и въпреки това се бяха опитали да я убият. Значи той не е сам.

Мери гореше от желание да разговаря със Стантън Роджърс.

В шест часа в кабинета на Мери влезе Майк Слейд. Беше бесен.

— Настаних Корина Соколи в една от стаите горе — каза той троснато. — Защо, по дяволите, не ми казахте кого трябва да взема? Направихте голяма грешка. Трябва да я върнем. Тя е национално съкровище. Румънското правителство в никакъв случай не би й позволило да напусне страната. Ако…

В стаята влезе полковник Маккини. Както се бе забързал, той спря изненадан, когато видя Майк.

— Идентифицирали са убития. Това е въпросният Ейнджъл. Истинското му име е Х. Р. де Мендоса.

Майк го бе зяпнал от учудване.

— За какво говорите?

— Забравих — каза полковник Маккини, — че вие не присъствахте на цялата тая бъркотия. Посланикът не ви ли каза, че днес се опитаха да я убият?

— Не — отговори Майк и погледна към Мери.

— Днес тя получи предупреждение от Ейнджъл, че ще умре. Той се опита да я убие на церемонията, но един от снайперистите на Истрасе го улучи.

Майк мълчеше, вперил поглед в Мери.

Полковник Маккини продължи:

— Изглежда, много хора са имали зъб на Ейнджъл.

— Къде е тялото му? — попита Майк.

— В моргата на Главното полицейско управление.

Голото тяло лежеше върху каменна маса в моргата. Тяло на съвсем обикновен човек, среден на ръст, без особени белези, с моряшка татуировка на едната ръка, с малък, тънък нос, който бе в унисон с тънките устни, с много малки стъпала и оредяла коса. Дрехите и вещите му бяха на купчина върху една съседна маса.

— Имате ли нещо против да го огледам?

Сержантът сви рамене.

— Не, разгледайте го. Мисля, че и той няма нищо против — отговори той и сам се изхили на глупавата си шега.

Майк взе сакото и разгледа етикета му. Купено бе от някакъв магазин в Буенос Айрес. Етикетът на кожените обувки също бе аржентински. До дрехите имаше и купчина пари — малко румънски леи, няколко френски франка, няколко английски лири и поне десет хиляди долара в аржентински песос — част от тях от новата емисия банкноти от по десет песос, а останалите — от девалвиралите вече банкноти от един милион песос.

Майк се обърна към сержанта:

— Какво научихте за него?

— Пристигнал е преди два дни от Лондон с полет на авиокомпанията „Таром“. Регистрирал се е под името де Мендоса в хотел „Интерконтинентал“. Постоянната адресна регистрация в паспорта му е в Буенос Айрес, но е фалшива.

Полицаят се доближи до тялото, за да го огледа, и каза:

— Няма вид на наемен международен убиец, нали?

— Не — съгласи се Майк, — няма.

На две преки от Главното полицейско управление Ейнджъл преминаваше покрай резиденцията — доста бързо, за да не привлече вниманието на четиримата въоръжени войници от охраната пред входа, и достатъчно бавно, за да запамети всяка подробност от фасадата. Снимките, които имаше, бяха наистина превъзходни, но искаше да провери лично всеки детайл. Близо до вратата имаше и пето лице в цивилни дрехи, което държеше за каишките два доберман — пинчера.