Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

Ейнджъл се ухили самодоволно при мисълта за клоунадата, която се разигра на градския площад. Да се наеме някакъв си наркоман срещу цената само на една доза кокаин бе просто детска играчка. Хвани ги по бели гащи. Накарай ги да се поизпотят. Главното представление тепърва предстоеше. За пет милиона долара такова шоу ще им устроя, че никога няма да го забравят. Как му викат на това телевизионните журналисти? Спектакли! Ще им устроя спектакъл на живо, в реално време.

На Четвърти юли в резиденцията ще има честване по случай Деня на независимостта , беше съобщил гласът. Ще има балони, военен оркестър, артисти. Ейнджъл се усмихна и си помисли:_ Спектакъл за пет милиона…_

Дороти Стоун се втурна в кабинета на Мери:

— Госпожо посланик, викат ви спешно в „чистата“ стая. Обажда се господин Стантън от Вашингтон.

— Мери, нищо не мога да разбера. Говори по-бавно. Поеми си въздух, успокой се и започни отначало.

Боже мой , помисли Мери. Дрънкам като истерична глупачка. Отвътре я разкъсваха противоречиви и силни чувства и тя почти не бе в състояние да говори. Бе едновременно и изплашена, и облекчена, и ядосана, и думите й излизаха на сподавени талази.

Пое дъх толкова дълбоко, че чак потръпна.

— Съжалявам, Стан… не си ли получил съобщението ми?

— Не. Току-що се връщам. Нямаше никаква телеграма от теб. Нещо май не е в ред, а?

Мери насила успя да овладее яда си. Откъде да започна? Отново си пое дълбоко дъх.

— Майк Слейд се опитва да ме убие.

Последва дълга пауза.

— Мери… чуваш ли се какво…

— Това е самата истина. Сигурна съм. Запознах се с един лекар от френското посолство — Луи Дефорж. Разболях се и той установи, че някой се е опитал да ме отрови с арсен. Това е Майк.

Този път гласът на Стантън Роджърс прозвуча по-остро от предишния:

— Какво ти дава основание да смяташ така?

— Луи — доктор Дефорж, се досети. Майк Слейд ми правеше всяка сутрин кафе и вътре е слагал арсен. Имам доказателства, че се е снабдявал с арсен. Луи бе убит, а днес следобед някой, който работи със Слейд, се опита да убие и мене.

Този път паузата беше още по-дълга.

Когато Стантън Роджърс продължи, в гласа му се усещаше силно безпокойство.

— Това, което ще те попитам, е изключително важно, Мери. Помисли внимателно. Не може ли това да е някой друг?

— Не. Той от самото начало се опитва да ме пропъди от Румъния.

Гласът на Стантън Роджърс прозвуча успокоително:

— Добре. Ще съобщя за това на президента. Ще имаме грижата за Слейд. Междувременно ще ти осигуря допълнителна охрана.

— Стан, в неделя в резиденцията ще има прием в чест на Четвърти юли. Гостите вече са поканени. Как смяташ, да го отложа ли?

Стантън Роджърс се замисли.

— Всъщност идеята е чудесна. Гледай винаги да си сред много хора. Мери, не искам да те плаша, ти и без това достатъчно си се притеснила, но те съветвам да не изпускаш децата от очи. Дори за секунда. Слейд може да се опита да те спипа чрез тях.

По тялото й полазиха тръпки.

— Какво значи всичко това? Защо го прави?

— И аз бих искал да знам. Няма никакъв смисъл. Но проклет да бъда, ако не разбера. Дотогава стой надалеч от него и се пази.

— Не се притеснявай, ще се пазя — каза Мери, но гласът й издаваше силно безпокойство и страх.

— Ще ти се обадя пак.

Когато Мери затвори телефона, сякаш от раменете й падна огромен товар. Всичко ще се оправи , каза си тя. Аз и децата ще бъдем в безопасност.

При първото позвъняване Еди Молц вдигна слушалката. Разговорът продължи десет минути.

— Ще се постарая всички да са там — обеща Еди Молц.

Ейнджъл затвори.

Еди Молц си мислеше: За какво, по дяволите, Ейнджъл иска всички тия неща? Той погледна часовника си. Още четиридесет и осем часа.

Веднага след като свърши разговора с Мери, Стантън Роджърс поръча спешен разговор с полковник Маккини.

— Бил, Стантън Роджърс се обажда.

— Да, сър. Какво желаете?

— Искам да задържите Майк Слейд. Дръжте го под строг арест, докато не ви се обадя отново.

Полковникът недоумяваше:

— Майк Слейд?

— Искам да го задържите и да го изолирате. Вероятно е въоръжен и може да бъде опасен. Не му позволявайте да говори с когото и да било.

— Да, сър.

— Обадете ми се в Белия дом веднага, щом го хванете.

— Да, сър.

Два часа по-късно телефонът на Стантън Роджърс иззвъня. Той грабна бързо слушалката.

— Ало?

— Полковник Маккини се обажда, господин Роджърс.

— Хванахте ли Слейд?