Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

— Я виж ти, интересно! — засмя се сержантът.

В кабинета си в посолството Мери дописваше няколко спешни телекса, които трябваше незабавно да се изпратят. Страшно й се искаше приемът да може да се отложи. Щяха да присъстват повече от стотина гости. Надяваше се Майк Слейд да бъде хванат, преди да започне самият прием.

Тим и Бет бяха под непрекъсната охрана в резиденцията. Дали Майк Слейд ще се опита и на тях да стори зло? Мери си спомни с какво удоволствие се занимаваше той с тях по-рано. Не е нормален.

Мери стана, за да изхвърли някакви листа в унищожителя на хартиени отпадъци и — замръзна на място.

През междинната врата влезе Майк Слейд. Мери понечи да изкрещи:

— Не влизай!

Беше се вдървила от ужас. Наблизо нямаше никой, за да я спаси. Той можеше да я убие, преди тя да успее да повика помощ. И след това би могъл да избяга оттам, откъдето бе влязъл. Как ли бе минал през охраната? Не трябва да се издавам колко ме е страх.

— Хората на полковник Маккини ви търсят. Можете да ме убиете, но няма да успеете да избягате — каза Мери с твърд и решителен глас.

— Много приказки сте слушали. Този, който се опитва да ви убие, е Ейнджъл, а не аз.

— Вие сте лъжец. Ейнджъл е мъртъв. Видях го убит.

— Ейнджъл е професионалист от Аржентина. Изобщо не би се разхождал наоколо с аржентински етикети по дрехите и аржентински песос в джобовете. Мухльото, когото полицията е убила, е аматьор. Той е само примамка.

Остави го да говори!

— Не вярвам на нито една ваша дума. Вие убихте Луи Дефорж. Вие се опитахте и мен да убиете. Ще отречете ли?

Майк задържа дълго погледа си върху нея и накрая каза:

— Не, не отричам. По-добре един мой приятел да ви разкаже цялата история. — Той се обърна към вратата на кабинета си и извика:

— Бил, влез.

В стаята влезе полковник Маккини.

— Мисля, че е време да си поговорим, госпожо посланик.

В склада на резиденцията непознатата личност продължаваше да пълни балоните под наблюдателния поглед на сержанта.

О, тая персона тук нещо ми е противна , си помисли сержантът. По дяволите!

Сержантът не можеше да разбере защо белите балони се пълнят от една бутилка, червените — от друга, а сините — от трета. Защо първо не изпразни едната докрай? , чудеше се той. Любопитството му го изкушаваше, но не му се започваше разговор.

През отворената врата към залата за приеми сержантът наблюдаваше как от кухнята внасяха табли с ордьоври и ги оставяха върху масите покрай стените. Ще бъде голям прием , помисли той.

Мери седеше в кабинета си с лице към Майк Слейд и полковник Маккини.

— Ще започна от момента на пристигането ви — каза полковник Маккини. — Още в деня на встъпването си в длъжност президентът огласи, че иска да осъществи връзки с всички страни зад желязната завеса. Така той хвърли една голяма бомба. В правителството ни има група хора, които са убедени, че ако ние се обвържем с Румъния, Русия, България, Албания, Чехословакия и други социалистически страни, комунистите ще ни унищожат. Отвъд желязната завеса пък има комунисти, които смятат, че планът на нашия президент е хитра уловка — троянски кон, с който да се прехвърлят капиталистически шпиони в страните им. Група влиятелни хора, представители и от двете формации, вече бяха сформирали свръхсекретен съюз, наречен „Патриоти за свобода“. Те решиха, че единственият начин, по който може да се провали планът на президента, е първо да му се даде зелена улица, а после да го саботират по толкова драстичен начин, че никой повече да не дръзне да го осъществява. Точно в този момент се появихте вие.

— Но… защо аз? Защо избраха мене?

— Защото имиджът бе много важен — отговори Майк. — Вие бяхте идеалният избор. Интелигентна и с приятна външност, представител на средната американска класа, с две симпатични деца. Липсваха ви само едно симпатично куче и една симпатична котка. Вие именно бяхте имиджът, от който те имаха нужда — посланик с амбиции, госпожа „Америка“ с две весели, приятни деца. Те твърдо бяха решили да ви имат. Когато на пътя им се изпречи съпругът ви, те го убиха и инсценираха катастрофата, за да не се досетите и да не се откажете от предложения ви пост.

— О, Господи! — обзе я невъобразим ужас, докато го слушаше.

— Следващата им стъпка бе да ви направят популярна. Пуснаха в действие връзките си с тъй наречените „стари приятели“ от международната преса и се погрижиха да станете всеобща любимка. Всички се трепеха за вас. Вие бяхте красивата дама, която ще поведе света по пътя на мира.