Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

Стаята се разлюля.

— С… с… сигурен ли сте?

— Да, госпожо. Намерили са портфейла му в сакото.

През тялото й преминаха тръпки на стари спомени и тя чу някой да й казва по телефона: Тук е шерифът Мънстър. Съпругът ви е загинал при автомобилна катастрофа . И всичките й стари мъки се втурнаха към нея от миналото, режеха я и я разкъсваха на парчета.

— Как… как е станало? — гласът й бе сподавен.

— Застрелян е на място.

— Хванали ли са убиеца?

— Не, госпожо. Разследването се води съвместно от Секуритате и френското посолство.

Слушалката падна от ръката й, съзнанието й се замъгли и тя цялата се скова. Бавно се облегна назад и впери празен поглед в тавана. На него имаше една пукнатина. Това трябва да се замаже , мислеше тя. В посолството не трябва да има пукнатини. Ей там — още една пукнатина. Всъщност пукнатините са навсякъде. Пукнатини има и в живота ни, а когато се появи пукнатина, в нея се заклещват злини. Едуард е мъртъв. Луи е мъртъв. Тя не смееше да мисли за това. Търсеше още пукнатини по тавана. Не мога да преживея още веднъж целия този ужас , каза си Мери. Кой ли е убил Луи?

Отговорът дойде веднага след въпроса. Майк Слейд. Луи бе открил, че Слейд е давал арсен на Мери. Слейд навярно си е помислил, че след като убие Луи, никой нищо не може да докаже.

Неочакваното прозрение я изпълни с още по-голям ужас. С кого разговаряте? Доктор Дефорж? А Майк вече е знаел, че доктор Дефорж е мъртъв.

Прекара целия ден в кабинета си в планове за по-нататъшни действия. Няма да му позволя да ме принуди да напусна. Няма да му позволя да ме убие. Трябва да го спра. Обзе я силен гняв — гняв, какъвто никога досега не бе изпитвала. Взе твърдо решение да защитава себе си и своите деца. Реши и още нещо — ще унищожи Майк Слейд на всяка цена!

Мери отново даде спешна поръчка за разговор със Стантън Роджърс.

— Предадох му вашето съобщение, госпожо посланик. Ще ви се обади при първа възможност.

Тя не можеше да приеме смъртта на Луи. Той бе толкова сърдечен, толкова нежен, а сега лежеше в някоя морга, студен и безжизнен. Ако бях заминала за Канзас , мислеше мрачно Мери, сега Луи щеше да е жив.

— Госпожо посланик.

Мери вдигна очи. Дороти Стоун й подаде един плик.

— Дежурният на входа ме помоли да ви предам това. Каза, че някакво младо момче го е донесъл.

На плика пишеше: „За посланика. Лично.“

Мери отвори плика. Бележката бе написана с правилен, чист, спретнат почерк. В нея пишеше:

Скъпа госпожо посланик,

Наслаждавайте се на последния ден от живота си.

Още един от гнусните номера на Майк, за да ме изплаши , помисли си Мери. Но номерът му този път няма да мине. Ще стоя надалеч от него.

Полковник Маккини оглеждаше бележката. Поклати глава и каза:

— Много смахнати се навъдиха. — После я погледна. — Днес трябваше да присъствате на церемонията по случай първата копка на новата сграда към Американската библиотека, но ще съобщя да я отложат и…

— Не.

— Госпожо посланик, много е опасно да…

— Няма страшно. — Тя вече знаеше къде се крие опасността и бе решила как да я избегне. — Къде е Майк Слейд? — попита тя.

— Има среща в посолството на Австралия.

— Моля ви, свържете се с него и му предайте, че незабавно искам да го видя.

— Искали сте да разговаряте с мен? — гласът на Майк Слейд прозвуча съвсем безизразно.

— Да. Искам да ви възложа една задача.

— На вашите заповеди съм, госпожо посланик.

Сарказмът му бе като плесница за нея.

— Обади ми се една личност, която иска да ни сътрудничи.

— Коя е тя?

Мери изобщо не възнамеряваше да му каже, защото той щеше да предаде момичето.

— Не е важно. Но искам да доведете този човек в посолството.

Майк смръщи вежди.

— Да не би да е някой, когото румънците не искат да изпуснат?

— Да.

— Ами това може да доведе до…

Тя го прекъсна.

— Искам да отидете в едно заведение — „Роскоу“, при „Молдавия“, и да вземете човека оттам.

Той се опита да се противопостави с много контрааргументи, но когато видя решителното изражение на лицето й, каза:

— Ако наистина искате това да стане, ще изпратя…

— Не — гласът на Мери бе стоманен. — Искам вие лично да отидете. Изпращам още двама души с вас.

Придружен от Гъни и още едно войниче, Майк нямаше да може да играе номерата си. Тя бе инструктирала Гъни да не го изпуска от очите си.

Майк я гледаше с недоумение.

— Днес програмата ми е препълнена. Може би утре ще бъде по-…