Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

Седеше в стаята сама, вторачила поглед в нещо несъществуващо, заобиколена от най-съвременната електронна техника в света, която обаче с нищо не можеше да й помогне. Майк Слейд се опитваше да я убие. Тя трябваше да каже на някого. Но на кого? На кого можеше да се довери? Единственият човек, който знаеше какво се опитва да направи Слейд, е Луи Дефорж.

Мери отново позвъни в апартамента му, но пак никой не й отговори. Сети се какво й бе казал Стантън Роджърс, преди да тръгне: Ако искаш да ми изпратиш някакво съобщение, без никой друг да разбере, кодът в началото на телеграмата трябва да бъде XXX .

Мери отиде бързо в кабинета си, написа спешно съобщение и го адресира до Стантън Роджърс. Най-отгоре сложи три хикса. От едно заключено чекмедже на бюрото си извади тетрадка с тайни кодове и внимателно закодира написаното. Ако сега й се случеше нещо, Стантън Роджърс поне щеше да узнае кой го е направил.

Мери се запъти към стаята за свръзка.

Дежурен бе Еди Молц, агентът на ЦРУ.

— Добър вечер, госпожо посланик. Много до късно работите.

— Да — отвърна Мери. — Искам да изпратя едно съобщение. Спешно е.

— Ще се заема лично.

— Благодаря ви. — Тя му подаде съобщението и тръгна към изхода. Страшно много й се искаше да бъде близо до децата си.

В стаята за свръзка Еди Молц декодира съобщението, което Мери току-що му бе дала. Когато свърши, го прочете бавно два пъти и се намръщи. Отиде до унищожителя на документи, пусна бележката вътре и не свали очи от нея, докато тя не се превърна на малки конфети.

После поръча разговор с държавния секретар Флойд Бейкър във Вашингтон. Кодът беше: Тор .

Два месеца бяха необходими на Лев Пастернак, за да проследи добре прикритата следа, която водеше до Буенос Айрес. Щатските разузнавателни служби и още пет-шест други тайни служби от цял свят помогнаха, за да бъде идентифициран наемният убиец Ейнджъл. Мосад му даде името на Неуса Мунес — любовницата на Ейнджъл. Всички искаха да унищожат Ейнджъл. За Лев Пастернак Ейнджъл се бе превърнал във фиксидея. Пастернак не успя да опази Марин Гроза и сега не можеше да си прости това. Все пак можеше да потърси възмездие. И той твърдо бе решил да го направи.

Не се свърза пряко с Неуса Мунес. Намери апартамента, в който тя живееше, и започна да го наблюдава, изчаквайки да се появи Ейнджъл. На петия ден от него все още нямаше никаква следа и Пастернак започна да действа. Изчака жената да излезе и петнадесет минути по-късно се качи горе, успя да се справи с ключалката и влезе в апартамента. Набързо го претърси внимателно. Нямаше никакви снимки или бележки, нито пък адреси, които да го насочат към Ейнджъл. Пастернак намери костюмите в гардероба. Разгледа етикетите на „Херера“, свали от закачалката едно от саката и го пъхна под мишницата си. Миг след това изчезна така тихо, както се бе появил.

На другата сутрин Лев Пастернак влезе в магазин „Херера“. Беше разчорлен и смачкан и миришеше на уиски.

Управителят на магазина за мъжка конфекция се приближи до него.

— Какво ще обичате, señor ? — В гласа му се чувстваше неодобрение.

Лев Пастернак се ухили просташки.

— Ами да си кажа правичката, снощи се напих като свиня. Заиграх се на комар в хотела с едни местни приятелчета. Всички доста си дръпнахме, нали разбираш? Както и да е, едно от момчетата — не се сещам как му викаха — си забрави сакото в стаята ми. — Лев подаде сакото, а ръката му трепереше. — С твоя етикет е, та си мислех, че ще ми кажеш къде да го намеря да му го върна.

Управителят разгледа сакото.

— Да, при нас е шито. Трябва да погледна в тефтерите ни. Къде да ви потърся?

— Не знам — изломоти Лев Пастернак. — Пак съм тръгнал да играя комар някъде. Имаш ли визитка? Аз шʼти ударя една жица.

— Добре. — И управителят му подаде визитната си картичка.

— Да не откраднеш сакото, ей? — каза Лев с пияния си глас.

— Разбира се, че няма — отговори управителят вече доста ядосан.

Лев Пастернак го потупа по рамото и каза:

— Добре, добре. Шʼти звънна по-късно днес.

Когато същия следобед Лев се обади в магазина, управителят му каза:

— Името на човека, на когото сме ушили това сако, е señor X. P. де Мендоса. Държи апартамент номер 417 в хотел „Аурора“.

Лев Пастернак провери дали вратата му е заключена. Извади някакъв куфар от гардероба, занесе го на леглото и го отвори. Отвътре измъкна пистолет 45SIG — Saur със заглушител, подарък от негов приятел от аржентинските тайни служби. Пастернак отново провери зареден ли е пистолетът и дали заглушителят е сложен правилно. Прибра куфара в гардероба и си легна.