Сидни Шелдон - Вятърните мелници на боговете

Когато забеляза Мери, тя се обърна.

— Добро утро, госпожо посланик. По-добре ли се чувствате?

— Да, благодаря.

— Какво ще обичате?

Мери си пое нервно дъх.

— Градинарят ми каза, че… че някакви насекоми му създават проблеми в градината. Дали имате нещо, което би помогнало, като антрол например?

— Да, разбирам. Всъщност останал ни е малко антрол — отговори фелдшерката.

Тя се обърна към рафтовете зад себе си и свали една метална кутия с надпис „Отровно!“.

— Напаст от паразити — доста е необичайно за това време на годината. — Тя сложи една бланка пред Мери. — Разпишете се, ако обичате. В него има арсен.

Мери вторачи поглед в листа пред нея. На него беше написано едно-единствено име. Майк Слейд.

Мери позвъни на Луи Дефорж, за да му каже какво е открила, но телефонът му даваше заето. Той говореше с Майк Слейд. Първото нещо, което му хрумна, бе да докладва за опит за убийство, само че не можеше да повярва, че Слейд е замесен! Затова Луи реши първо сам да разговаря със Слейд.

— Току-що се разделих с вашия посланик — каза Луи Дефорж. — Тя ще се оправи.

— Много добра новина, докторе. Защо пък да не се оправи?

— Някой се е опитал да я отрови — отвърна доста предпазливо Луи.

— За какво говорите? — попита Майк с тон, нетърпящ възражения.

— Може би вие знаете за какво говоря.

— Почакайте! Искате да кажете, че смятате, че аз съм отговорен за това, така ли? Грешите. По-добре да се разберем на четири очи. Да се видим някъде, където никой няма да ни подслушва. Можете ли да се срещнете с мен довечера?

— В колко часа?

— Зает съм до девет. Защо да не се срещнем към девет и нещо край парка Банясъ? Ще ви чакам при фонтана. Всичко ще ви обясня.

Луи Дефорж се колебаеше.

— Добре. Ще дойда.

Той затвори телефона и си помисли: Майк Слейд не би могъл да е замесен в това .

Когато Мери отново позвъни на Луи, той вече бе излязъл. Никой не знаеше къде е отишъл.

Мери вечеряше с децата в резиденцията.

— Ти наистина изглеждаш вече доста добре, мамо — каза й Бет. — Много се бяхме разтревожили.

— Да, чувствам се добре — увери я Мери. И това бе самата истина. Господи, благодаря ти, че ми изпрати Луи.

Мери не можеше да престане да мисли за Майк Слейд. Непрекъснато чуваше гласа му: Заповядайте кафето. Сам си го приготвям . Как е могъл да я убива бавно и невъзмутимо? Тя потръпна.

— Студено ли ти е? — попита Тим.

— Не, миличък.

Не трябва да въвличам и децата в своите кошмари. Може би няма да е зле да ги изпратя в Америка за известно време , мислеше си тя. Могат да постоят при Флорънс и Дъг. А после й хрумна: И аз бих могла да тръгна с тях . Но това щеше да е проява на страх от нейна страна, а това пък би означавало победа за Майк Слейд и за тези, за които той работи. Имаше само един-единствен човек, който би могъл да й помогне. Стантън Роджърс. Стантън щеше да й каже как да постъпи с Майк.

Но не мога да го обвиня без доказателства, а аз нямам никакви. Само това, че всяка сутрин ми е приготвял кафе.

Тим й говореше:

— … и ние им казахме, че ще те питаме дали можем да отидем с тях.

— Извинявай, мили, какво каза?

— Казах, че Николай ни покани да отидем на излет с него и семейството му следващия уикенд.

— Не! — Отговорът й прозвуча по-грубо, отколкото тя самата бе очаквала. — Искам двамата изобщо да не напускате резиденцията.

— Ами училището? — попита Бет.

Мери се колебаеше. Не можеше да ги държи тук като затворници, а не искаше и да ги стряска.

— Добре. Само че Флориан ще ви закара и ще ви върне обратно с колата. Никой друг.

Бет я гледаше въпросително.

— Мамо, има ли нещо?

— Не естествено — отговори бързо Мери. — Защо питаш?

— Не знам. Просто ми се струва, че…

— Остави мама на мира — обади се Тим. — Току-що изкара румънски грип.

Добре го каза , помисли си Мери. Отравяне с арсен — румънски грип.

— Можем ли да гледаме видео довечера? — попита Тим.

— „Може ли“ — поправи го Мери.

— Това „да“ ли означава?

Мери не бе планирала гледане на филми, но напоследък отделяше толкова малко време за децата, че реши да им угоди.

— Да, това означава „да“.

— Благодаря ви, госпожо посланик — радостно извика Тим. — Отивам да донеса някоя касета.

— Не, този път не е твой ред. Ти избра предишния филм, който гледахме. Може ли да гледаме още веднъж „Американски драсканици“?

„Американски драсканици“… И изведнъж Мери се сети какво доказателство може да представи на Стантън Роджърс.