Джеймс Паттерсон - Високи залози

Тилман се изненада, като видя Рийс застанал там, стиснал в ръка меката си шапка, неговата запазена марка.

— Гейб, и ти ли ще идваш?

— Да, сър. Не бих пропуснал. Нито една дума. Нито едно повдигане на вежди.

— Добре. Добре. Тогава да вървим.

Те продължиха навън, където ги очакваше лимузината „Кадилак“ на вицепрезидента, двата черни шевролета „Събърбан“ и тримата полицаи на мотори с боботещи двигатели. След като вицепрезидентът влезе в колата си, Рийс отпусна ръка върху рамото на Корморан.

— Нужно ни е известно уединение, Дан.

Шефът на специалните служби го изгледа сърдито, след което се извърна към агент номер две.

— Бендър, вземи служебната кола. За тук аз ще се погрижа.

— Да, сър.

— Знаеш, че това трябва да се отрази в дневника — предупреди го Корморан веднага щом другият агент се отдалечи достатъчно, за да не го чуе.

— Не, не трябва — опроверга го Рийс. За подобни искания съществуваха предостатъчно прецеденти, дори и от самия Рийс. След като Рийс и вицепрезидентът се настаниха в колата, Дан Корморан влезе при тях. Едва тогава продиктува по радиотелефона командата за потегляне и автоколоната пое към Петнадесета улица.

Заради крайно претоварения график на вицепрезидента вдигнатата прозрачна преграда в лимузината и звукоизолираните прозорци от всички страни осигуряваха единствената възможност да се усамотят някъде.

Рийс пое дъх и започна направо с това, което беше открил. Първото бе, че както ФБР, така и вашингтонската полиция се занимаваха със случая — или поне се бяха заели с разследване за убийство. Очевидно бяха замесени проститутки, както жени, така и мъже. Зевс обаче още не бе идентифициран. Ако действително съществуваше…

— Току-що узнах, че сме изправени пред още един проблем. — Обърна се към шефа на специалните служби на страничната седалка за персонала от охраната. — Дан, знаеш ли кой е Алекс Крос?

— Детектив от вашингтонската полиция, специализиран по тежките престъпления — убийства, серийни убийци. Той ли работи по конкретния случай? — Корморан замълча за кратко. — Знаем, че Крос е замесен. И го наблюдаваме.

— А аз трябваше сам да открия това. Защо?

Корморан вдигна два пръста, за да изброи желанията на вицепрезидента.

— Първо, никакви телефонни разговори, второ, никакви имейли, забрави ли? Съобщавам ти сведенията, Гейб, единствено когато успея да те видя. Сега говорим за един детектив, специализиран по убийствата.

— Почакайте — прекъсна ги вицепрезидентът. — Докъде сте стигнали със Зевс?

— По-бързо, моля — подкани го Рийс. Вече излизаха на Кей стрийт, която за нещастие се оказа по-малко претоварена от обичайното.

— Положението е доста сложно. Трябва да се проверят много възможности. Засякохме подозрителни разговори в един частен клуб във Вирджиния. Много дискретно място за срещи. Това е сексклуб, сър. Възможно е Зевс да е бил там. Почти е сигурно, че го е посещавал. Много е вероятно да се е появявал там. Белият дом, всъщност кабинетът, постоянно се появява в процеса на разследването, но това може да е само заради кодовото име Зевс. Надявам се да не се окаже нещо повече.

Лицето на Тилман потъмня и той се наведе към агента от специалните служби.

— И това ли е всичко, с което разполагаш?

— Това е разследване на убийство. Обикновено такива случаи не се разрешават от само себе си. Клубът се нарича „Блаксмит Фармс“. Вече знаем имената на няколко клиенти. Собственост е на мафията.

— Защо тогава не можем да разкрием кой е Зевс? — ядоса се Тилман.

— Съжалявам, сър, но не мога да преобърна твърде много камъни, без да привлека повече внимание, отколкото желаем. Дори не сме сигурни дали този Зевс действително посещава въпросния клуб. Носят се най-различни слухове, но няма солидно доказателство.

На Рийс не се хареса тонът, който Корморан си позволи пред вицепрезидента, както и пред самия него.

— Носят се слухове. Кой още знае за това? — попита той.

— Двама старши агенти от Обединения център за контрол на операциите и един офицер от разузнаването, но това са всички запознати със случая. Няма връзки с кабинета на вицепрезидента.

Корморан изгледа Рийс с присвити очи.

— Трябва да се успокоиш. Излишните нерви няма да помогнат. Напредваме колкото можем по-бързо, но има още много да се проверява. Обстоятелствата не биха могли да са по-зле за нас.

На Рийс му се поиска да изкрещи: Майната ти! , но бе прекалено възпитан, за да си го позволи пред Тилман. Все пак ситуацията се очертаваше да прерасне в една от най-големите бомби, удряли Вашингтон от много години. Сериен убиец, свързан с кабинета — или с Белия дом?