Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Без да губят нито секунда, група моряци отвориха задния трюм на платнохода и прехвърлиха на палубата на „Делфин“ пет палети. След като се озоваха на яхтата, тежките брезентови покривала бяха свалени. На всяка палета имаше дузина големи пакети, увити в яркожълт найлон с черни китайски йероглифи по него. За свалянето на един сандък под палубата бяха нужни усилията на трима мъже. Моряците работеха изключително предпазливо с товара си. Във всеки сандък имаше трийсет килограма пластичен експлозив „Семтекс X“.

— Действайте по-живо! — извика им Роже. — Детонаторите не са активирани. Товарът е съвсем безопасен.,

Двамата с Камал също се спуснаха в трюма на „Делфин“, за да ръководят подреждането на сандъците по дължината на кила и под машинното отделение. Роже остави Камал да нагласи детонаторите и да включи часовниковия механизъм, а самият той се качи в кабината на домакина. Джорджи Порджи седеше на пода с вързани ръце, охраняван от един мъж.

— Развържи го! — заповяда Роже. Пазачът послушно пъхна щика на пушката си между китките на Джорджи и сряза найлоновото въже. Острието одраска месестата ръка.

— Този дивак ме поряза — изскимтя Джорджи. — Виж! Тече ми кръв!

— Отвори сейфа! — нареди Роже, без да обръща внимание на хленченето.

Джорджи Порджи запротестира решително. Роже извади пистолета си и го простреля в крака. Куршумът пръсна капачката на коляното. Домакинът запищя, сякаш го колеха.

— Отвори сейфа — повтори Роже и насочи пистолета към другия му крак.

— Не стреляй — заскимтя Джорджи и запълзя към стоманения сейф, вграден в стената зад бюрото. Раненият крак се влачеше зад него, оставяйки кървава диря по пода. Стенейки от болка, Джорджи набра комбинацията, като въртеше ключа напред-назад. Чу се изщракване и той натисна дръжката. Вратата на сейфа се отвори.

— Благодаря — каза Роже и го застреля в главата. Джорджи Порджи се просна по очи и здравият му крак зарита конвулсивно. Роже кимна и пазачът хвана все още ритащия крак и замъкна тялото настрани. Роже коленичи пред отворения сейф и бързо прегледа съдържанието му.

Изхвърли корабните документи, сред които товарителници и сертификата за регистрация на Гранд Кайман, но отдели дебелия пакет с паспортите на екипажа. Дядо му щеше да намери добро приложение на истинските зелени американски и пурпурни европейски книжки. Под бюрото имаше платнено куфарче, което бе забелязвал всеки път, когато беше влизал в кабинета на домакина. Пъхна паспортите в него. Имаше също около петдесет хиляди долара в различни банкноти. Сложи ги при паспортите, без да си прави труда да ги брои. На металната лавица под парите видя пет сини кутии за бижута. Върху капака на първата със златни букви беше изписано „Граф. Лондон“. Отвори я. Диамантите на тежката огърлица, положена върху белия сатен, бяха големи като яйца на пъдпъдък и ярки като слънчеви отблясъци в планински поток. Роже знаеше, че навремето са принадлежали на американската наследница на Улуъртс [9] Верига универсални магазини, основани в Англия през 1909 г. — Б. ред. . Именно те го интересуваха най-много.

— Благодаря, госпожо Хейзъл Банок — с усмивка каза той. — Макар да се съмнявам, че „Цветята на исляма“ ще намерят за подобаващо да ви изпратят официални благодарности.

Знаеше какво има в другите кутии, така че ги пусна в куфарчето, без да си губи времето да ги отваря. Кимна на арабина и двамата изкачиха на бегом стълбата към главната палуба. Чичо му Камал го чакаше при релинга. Роже му подаде куфарчето.

— Погрижи се добре за това, почитаеми чичо.

— Къде отиваш? — попита Камал, когато той тръгна обратно към стълбата.

— Трябва да свърша още едно нещо, преди да тръгнем.

— Имаш съвсем малко време. Детонаторите са нагласени да се взривят след час и четирийсет и пет минути — предупреди го Камал.

— Предостатъчно — отвърна Роже.

Наведе се над релинга и изсвири. Трима от мъжете, които беше командвал, погледнаха към него. Всеки носеше специално изработена кутия, поръчана от Роже на дядо му. Направи им знак и тримата се качиха на яхтата с товара си. Роже ги поведе към празния апартамент на Кайла. Бързо влезе в основното помещение и застана пред голямата маслена картина на Гоген. Както винаги, ярките цветове му се сториха приятни, но изображението на голото женско тяло оскърбяваше чувствата му. Въпреки това свали картината от куките й и я положи по лице на леглото. Беше взел сгъваем нож специално за целта и с негова помощ разтвори украсената позлатена рамка. Изхвърли рамката и остави картината на леглото. Забърза към трапезарията на собственика, свали водните лилии на Моне от стената и постави картината на масата, за да махне рамката. Докато работеше, си мислеше как миналата година подобна творба беше продадена на един търг за 98,5 милиона лири стерлинги. След това отиде до „Реката при Арл“ на Ван Гог, която висеше на съседната стена. Свали я и я постави до картината на Моне. Махна рамката и изгуби няколко мига да се наслади на двете прекрасни творби. Дядо му не беше ценител на изкуството, но когато Роже му съобщеше каква е стойността на тези произведения, щеше да остане сащисан и страшно доволен от това неочаквано постъпление в хазната си. През цялото това време мъжете със сандъците наблюдаваха абсолютно озадачено.