Уилбур Смит - Целувката на гепарда

„Странно — каза си тя, без да се тревожи особено. — Не е възможно вече да сме стигнали до пристанището“. После осъзна, че мехурът й е пълен. Спусна крака на пода и стана. Помъчи се да запази равновесие от необичайното движение на яхтата и се заклатушка към банята. Седна на тоалетната чиния и въздъхна от облекчение, докато изпразваше мехура си, после стана и тръгна обратно към леглото. Лунната светлина се лееше през малкия прозорец, гледащ към палубата на собственика и плувния басейн. Вече се беше събудила и спря, за да погледа обсипаното със звезди небе и черния океан. Зад кърмата нямаше следа и тя осъзна, че предположението й се е оказало вярно. „Делфин“ беше спрял. Помисли си да се обади на мостика и да разбере от дежурния офицер какво става, но в същия миг покрай прозореца премина някаква сянка. На палубата на собственика имаше някого. Гневът й моментално пламна. Това място беше изрично забранено за членовете на екипажа. Двете с майка й го използваха, за да се пекат голи и да плуват. Вече със сигурност щеше да се обади на мостика и да нареди нарушителят да бъде наказан по най-строгия начин. Но преди да се обърне, забеляза втора фигура. Беше облечена в тъмна дреха, а главата й бе омотана в черен арабски шал, така че се виждаха само очите. Те проблеснаха, когато мъжът се обърна към нея. Той спря пред прозореца и надникна. Кайла се сви уплашено. Мъжът приближи лице към стъклото и вдигна ръка над очите си, но след няколко секунди отстъпи назад. Страхът отново овладя Кайла, когато видя преметнатия през рамото му автомат. Непознатият изчезна от погледа й, но веднага след него покрай прозореца безшумно преминаха още три фигури. Всички бяха въоръжени.

Едва сега си даде сметка, че най-вероятно е била събудена от стрелба. Трябваше да потърси помощ. Беше ужасена и цялата се тресеше. Изтича обратно в каютата и грабна сателитния телефон от нощната масичка. Трескаво набра номера на мостика. Отговор не последва, но тя остави телефона да звъни, докато се мъчеше да измисли какво да прави. Имаше само един човек, към когото можеше да се обърне. Набра личния номер на майка си. Записаният глас на Хейзъл я подкани да остави съобщение. Кайла прекъсна връзката и моментално позвъни отново, но със същия резултат.

— Ох, мамо! Мамо! Моля те, помогни — изскимтя тя и започна да пише съобщение на мобилния си телефон. Палците й летяха по клавиатурата.

Стават ужасни неща.

Непознати въоръжени мъже…

Спря насред изречението. Някой беше спрял пред вратата на каютата й. Някой отключваше с карта. Кайла натисна бутона за изпращане, хвърли апарата в чекмеджето и го затвори. С почти същото движение скочи от леглото, втурна се към вратата и я затисна, когато тя започна да се отваря.

— Махай се. Махай се от мен, който и да си! — истерично изкрещя тя. — Остави ме на мира!

— Кайла! Аз съм, Роже. Пусни ме, Кайла. Всичко е наред. Всичко ще бъде наред.

— Роже! Ох, слава Богу. Наистина ли си ти?

Тя рязко отвори вратата и за момент се взираше невярващо в него, пребледняла и ококорена, след което захлипа от облекчение.

— Роже. О, Роже.

Хвърли се на гърдите му и се притисна в него с отчаяна сила. Той я прегърна и започна да гали косата й.

— Не се бой. Всичко ще бъде наред.

Кайла тръсна глава.

— Не! — изтърси тя. — Не разбираш. Тук има някакви хора. Един от тях погледна в каютата. С него имаше и други! Мъже! Ужасни мъже. Всички бяха въоръжени. И чух стрелба…

— Чуй ме, мила моя. Всичко ще бъде наред. По-късно ще ти обясня. Никой няма да те нарани. Трябва да бъдеш храбра. Искам да се облечеш. Трябва да се махнем оттук. Облечи се топло, Кайла. Сложи си непромокаемото палто. Навън ще бъде студено.

Той се пресегна над рамото й и включи осветлението.

— Трябва да побързаш, Кайла.

— Къде отиваме, Роже? — дръпна се назад и се загледа в лицето му. После погледът й се плъзна към гърдите му. — Тече ти кръв, Роже. Целият си окървавен.

— Прави каквото ти кажа, дявол да го вземе. Нямаме много време. Обличай се.

Той я хвана за ръката, помъкна я насила към просторния дрешник и я бутна вътре. Рафтовете от двете страни бяха отрупани с дрехи, други рокли и панталони бяха разхвърляни нехайно по диваните, столовете и дори по пода. На тоалетната масичка имаше десетки кутийки и шишета с кремове, мазила и парфюми, много от които си стояха отворени.

— Причиняваш ми болка — запротестира тя. — Пусни ме.

Без да й обръща внимание, той взе някакви тъмнорозови кадифени джинси от близкия стол и ги тикна в ръцете й.