Уилбур Смит: Целувката на гепарда

После медиите по цял свят злорадо описваха битката й с акционерите, с банките и особено със злъчния й и злобен заварен син. Когато най-сетне успя да се пребори и да изтръгне наследството на Хенри от алчните лапи на заварения си син и да заеме мястото на съпруга си начело на борда на „Банок Ойл“, цените на компанията се сгромолясаха главоломно. Инвеститорите се изпариха, банковите заеми секнаха. Никой не искаше да заложи на някаква тенисистка и светска знаменитост, превърнала се в петролна баронеса. Те обаче не бяха взели предвид вродения й делови нюх и годините под наставничеството на Хенри Банок, които струваха повече от сто дипломи по бизнес администрация. Подобно на тълпите в някой римски цирк, хулителите и критиците й зачакаха с мрачен трепет да бъде погълната от лъвовете. Но дочакаха само разочарованието, което тя им донесе със „Зара 8“.

Списание „Форбс“ излезе със снимка на Хейзъл в тенис костюм и ракета в ръка на първа корица. Заглавието гласеше: „Хейзъл Банок бие противника. Най-големият петролен удар през последните шест десетилетия. Хейзъл надява мантията на съпруга си Хенри Велики“. Самата статия започваше по следния начин:

В брулената от ветровете вътрешност на затънтеното и бедно емирство Абу Зара има петролна концесия, притежавана навремето от „Шел“. Находището било изпомпано и изоставено в периода непосредствено след Втората световна война и потънало в забрава за почти шейсет години, докато на сцената не се появи госпожа Хейзъл Банок.

Тя купи концесията за жълти стотинки, докато експертите се побутваха тайно и се подсмиваха. Без да обръща внимание на съветниците си, вложи много милиони в сондиране на малка подземна аномалия в северния край на нефтеното находище — аномалия, която благодарение на примитивните техники на изследване в миналото била определена като придатък на основното находище. Геолозите от онова време били единодушни, че намиращият се в тази област нефт отдавна се е прелял в главния резервоар и е бил изпомпан от него, оставяйки целия район сух и безполезен.

Но когато сондата на госпожа Банок проби твърдия солен купол на диапира — огромната подземна кухина, в която се намират нефтените залежи, от дупката изригна газ с такава сила, че изхвърли почти 8 километра стоманени тръби като паста за зъби от туба. На десетки метри във въздуха бликна фонтан от първокачествен нефт. Накрая се оказа, че старите нефтени полета „Зара 1–7“, изоставени от „Шел“, са съдържали само нищожна част от общите резерви. Новото находище се намира на дълбочина 6664 метра и според предварителните оценки съдържа около пет милиарда барела първокачествена суровина.

След като хеликоптерът кацна, бордният инженер спусна стълбата и слезе, подавайки ръка на видната пътничка.

Тя подмина жеста му и скочи от метър и двайсет, приземявайки се с лекотата на леопарда, на който така приличаше. Беше облечена в елегантно ушит костюм за сафари в цвят каки, велурени пустинни боти и ярък шал на „Ермес“ около шията. Гъстата златна коса, нейната запазена марка, беше разпусната и се развяваше на пустинния вятър. Хектор се запита на колко ли е години. Като че ли никой не знаеше със сигурност. Изглеждаше на трийсет и няколко, но би трябвало да е най-малко на четирийсет. Стисна кратко протегнатата ръка на Хектор; здрависването й бе силно от стотиците часове на тенискорта.

— Добре дошли на вашата „Зара осем“, госпожо — каза той.

Тя едва го удостои с поглед. Очите й имаха онзи оттенък на синьото, който напомняше за слънчева светлина, отразена от стените на дълбока пукнатина на високопланински ледник. Оказа се далеч по-миловидна, отколкото му се бе сторило от фотографиите.

— Майор Крос — хладно отвърна тя.

Хектор отново остана изненадан от факта, че знае името му, но после си спомни, че Хейзъл има репутацията на човек, който не оставя нищо на случайността. Несъмнено беше проучила всеки от десетките си старши служители, с които можеше да се срещне при първото си посещение на новото нефтено находище.

„Ако наистина е така, би трябвало да знае, че вече не използвам военното си звание“ — помисли си той и в следващия момент осъзна, че тя най-вероятно е наясно с това и нарочно го дразни. Хектор потисна мрачната усмивка, която вече се изписваше на лицето му.

„Поради някаква причина не ме харесва и не си прави труда да го крие — помисли си той. — Тази дама е досущ като петролните си сонди, цялата стомана и диаманти“. Но тя вече се беше извърнала от него и гледаше към тримата мъже, които се изсипаха от големия „Хъмви“ с цвят на пясък, който наби спирачки до нея. Новопристигналите се подредиха в угодническа редица, като се усмихваха мазно и се суетяха като кутрета. Тя се здрависа с генералния си директор Бърт Симпсън.