Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Дейв! Дейв! Сваляй преградите на оръдията и открий огън по хеликоптера. Не позволявай да се измъкне. Свали го, за Бога, свали го!

— Разбрано! — незабавно отвърна Дейв.

Хектор чу трясъка на стоманените капаци под краката си, когато се завъртяха на пантите си, разкривайки двете оръдия „Бушмастър“. Хеликоптерът обаче приближаваше брега на 700 метра от танкера. Хектор го гледаше жадно. Чу Дейв да дава заповеди на артилеристите. Последва проблясък и зашеметяващи гърмежи, когато двете цеви изстреляха по три осколъчни снаряда по бягащата машина. Хектор видя облачетата дим и пламък в небето над хеликоптера. Този залп беше достатъчен. Хеликоптерът се олюля във въздуха, когато пороят стоманени топчета се заби във фюзелажа. Пилотът сигурно беше убит на място и двигателят унищожен, защото роторът спря да се върти. Носът на машината се наклони надолу и тя се понесе устремно към водата.

И тогава стана чудо. Хектор видя как хеликоптерът отново оживя, носът му се вдигна; роторът отново започна да се върти, но сега въздушният поток над перките се беше обърнал. Той вече не движеше машината напред, а рязко спря падането. Хеликоптерът се плъзна към брега и Хектор изкрещя по микрофона на Дейв да продължи да стреля. Отговор не последва. Гласът на Хектор сигурно бе заглушен от трясъка на оръдието. Дейвид Имбис не чуваше заповедта. Вместо това той бе сменил мишената и двете оръдия стреляха по кръжащите около танкера лодки.

Снарядите се пръскаха над тях, стоманените сачми превръщаха дървените корпуси в трески и разсичаха мъжете в тях. Оцелелите лодки обърнаха и с максимална скорост се понесоха към спасителния бряг. Хеликоптерът продължаваше да се плъзга към плажа, но пред очите на Хектор изведнъж рухна във водата, вдигайки огромен облак пръски. За няколко секунди машината изчезна, но после изплава на повърхността и се понесе във водата, килната на една страна.

„Дори Утман не би могъл да оцелее при подобно падане“ — помисли си Хектор, но тогава горната врата бавно се отвори и човешка фигура изпълзя навън и се вкопчи във фюзелажа. Беше твърде далеч, за да види лицето й, но Хектор знаеше, че това е Утман. Ръцете му бяха празни. Беше зарязал автомата в кабината, но пък и разстоянието беше шест- или седемстотин метра, твърде далеч дори за способностите на една „Берета“.

— Кучият син не може да плува и изпитва ужас от водата — каза на глас Хектор, но не особено убедено. Видя как далечната фигура се катурна от фюзелажа на хеликоптера и падна в морето. Очакваше да я види как потъва, но се оказа, че водата стига едва до подмишниците на Утман. Хектор безпомощно гледаше как онзи с френетични некоординирани движения се добра до брега и излезе, олюлявайки се, на сушата.

Погледна надолу към палубата точно когато екипите на Пади и Тарик изскочиха през вратите на надстройката и се втурнаха към арабите около Камал. Между двете групи незабавно започна бой. Бяха почти равни по численост и се завърза ръкопашна схватка. Никой не рискуваше да стреля от страх да не улучи някой от своите.

Хектор видя как в суматохата Пади се опитва да се добере до Настя, но дузина мъже му се нахвърлиха и той трябваше да се заеме с тях, за да се защити. От другата страна на мелето Камал бе хванал въжето около шията на Настя и я мъкнеше назад, като същевременно викаше отчаяно на Адам.

— Насам, господарю. Следвай ме! — крещеше на арабски. — Хеликоптерът и лодките ни изоставиха. Следвай ме!

Един от хората на Пади успя да се докопа до развилия се тюрбан на Адам, но шейхът се извъртя и заби извития си кинжал в окото му. Мъжът падна, стиснал плата в юмрук, и Адам побягна гологлав след Камал и Настя.

Хектор беше твърде високо над палубата, за да се намеси активно. Опита се да разбере какво се кани да направи Камал, после го видя да тича към люка в ъгъла на надстройката на кърмата. Арабинът много добре знаеше, че люкът води към сервизните тунели под газовите резервоари, в които се намираха огромните помпи, въртящи газа в трюмовете. Само няколко дни по-рано го бяха гледали от екраните в ситуационната зала как изследва тъмния заплетен лабиринт в недрата на корпуса. Явно беше решил да го използва като скривалище. Той замъкна съпротивляващата се Настя в люка, а Адам ги последва, като блъсна рускинята надолу по стълбата след чичо си, след което затръшна и залости люка отвътре.

— Пади! — извика Хектор по радиостанцията и го видя как поглежда нагоре към мостика. — Камал и Адам отведоха Настя в сервизния тунел с помпите. Камал има автомат, но Адам е само с нож. Сложи стража в двата края на тунела. Долу са в капан. Ще ги измъкнем по-късно. Първо обаче трябва да пуснем амфибиите на Сам и да ги пратим на брега да превземат селището и да освободят моряците от лагерите. Предавам ти командването на „Златната гъска“. Ще ида да се погрижа за Утман.