Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Хектор!Има раздвижване — тихо прозвуча гласът на Хейзъл в ухото му. — Камал напусна мостика. Сирил Стамфорд се намира под охраната на четирима души. Вързаха ръцете му за китките и лактите и го принудиха да седне на пода. Камал слезе на второто ниво. Хората му завързаха Винсънт и го изведоха от каютата. Сега всички са се събрали пред вратата на апартамента. Почва се! Разбиха вратата и се изсипват вътре. Настя стои в средата на помещението. Не прави никакъв опит да се защити. Връзват ръцете й отзад в лактите и китките. А сега я държат и оковават с къса верига глезените й. Адски ги е страх от хубавите й крачета. С тази верига Настя едва ли ще може да ходи. Господи! Слагат примка на шията й. Камал няма никакво намерение да рискува с нея. Шестима от главорезите му я измъкват навън от апартамента. Двама държат въжето. Камал още не я е приближил на по-малко от десет крачки. Като че ли я водят заедно с Винсънт към асансьора. Настя се държи много покорно…

— Хектор! — прекъсна я Пади. — Чувам ги през люка. Камал е на няколко стъпки от позицията ми. Чувам ясно гласа му. Мога да се намеся и с един удар да изкарам него и хората му от играта.

— Не, Пади! Повтарям, не! Трябва да изчакаме пристигането на Адам, преди да продължим. Потвърди заповедта!

— Получена и разбрана!

Гласът на Пади звучеше измъчено. „Горкият стар кучи син — помисли си Хектор. — Неговото момиче е в ръцете им, а той е безпомощен“. Искрено му съчувстваше и споделяше болката му.

— Хектор, спускат се с асансьора — намеси се Хейзъл.

— Оставиха второто ниво празно. Стигнаха до нивото на товарната палуба. Хората на Камал изкарват пленниците навън.

— Пади! Слизай при екипа на Тарик на нивото под теб — нареди Хектор.

— Слушам! — уставно отвърна Пади. „Наистина ми е бесен“ — с мрачна усмивка си помисли Хектор. Изведнъж Хейзъл едва не спука тъпанчето му. Гласът й бе станал писклив от вълнение.

— Хектор, от брега приближава хеликоптер. Прилича на същата машина, която ни обиколи, преди Камал да завладее кораба.

— Хейзъл, описвай в движение — нареди Хектор. — Можеш ли да видиш кой е в кабината?

— Не! Слънцето се отразява от стъклата направо в обектива. Всички пирати в лодките обаче са насочили цялото си внимание към хеликоптера. Развяват знамена и врещят като стадо песоглавци по време на гощавка. Четиримата, които Камал остави на мостика да пазят Сирил, са се стълпили на крилото да гледат и да се включат във врявата и стрелбата!

Хейзъл си пое дъх и продължи бързо:

— Момент, хеликоптерът зави. Вече виждам кабината. Двама мъже на предните седалки. Пилотът и един пътник. Пътникът на дясната седалка носи бял тюрбан и златен обръч на главата. Кълна се, това е Адам!

— Да благодарим за това — с облекчение рече Хектор. — А сега всички да слушат. Аз ще овладея мостика. Щом пиратите там гледат в друга посока, ще успея да се справя с тях без никакъв шум. От мостика ще имам възможност за по-добра преценка. Пади, Тарик, стойте на позициите си в тунела на нивото на палубата и бъдете готови за действие. Дейв, ти също бъди в готовност. Много скоро оръдията ще ни потрябват.

Всички потвърдиха и Хектор стъпи на тесния перваз под люка. Там имаше място за още трима, а другите трима чакаха на скобите точно под тях. Хектор извади бойния си нож, вдигна палци към хората си и потупа по рамото онзи с чука до него. Той замахна и с един-единствен удар щифтът отлетя и стоманеният люк рязко се отвори. Хектор бързо ги поведе по мостика. Четиримата пирати бяха на групичка в другия край. Цялото им внимание беше насочено към хеликоптера и подобно на другарите си в лодките, те крещяха, дюдюкаха и стреляха във въздуха. Бяха така погълнати от веселбата, че дори не чуха отварянето на люка. Хектор се намираше в средата на мостика, когато един от пиратите погледна през рамо. Той зяпна изумено. Преди да успее да се окопити, Хектор го съсече отстрани по главата с ножа си. Онзи рухна на палубата и остана да лежи, без дори да трепне. Хектор го прескочи и стовари дръжката на ножа върху главата на сомалиеца, подпрял се на парапета до него. Той рухна върху първата жертва. Тежката дръжка остави на тила му вдлъбнатина с формата и размера на чашка за яйце. Братята Макдъф, които следваха Хектор, се справиха с другите двама пирати, но малко оплескаха работата. Единият рухна на пода, като риташе в разпълзяващата се локва от собствената му кръв. Последният се помъчи да се добере към стълбата, водеща на долното ниво. Кръв бликаше от прободната рана в гърба му и той пищеше диво на арабски: „Внимавайте! Неверниците са тук!“.