Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Пиратът щеше да стигне до долното ниво, преди да успеят да го спипат. Хектор извади 9-милиметровия си пистолет от кобура. Оръжието бе като продължение на тялото му и стреляше точно там, накъдето гледаше. Почти не осъзна дърпането на спусъка, но попадението беше перфектно. Главата на пирата рязко отлетя и цялото му тяло сякаш се стопи като шоколад в микровълнова печка. Той се свлече по стъпалата и спря на първата площадка. От нахлуването до изстрела на Хектор бяха изминали не повече от пет секунди.

— Мислиш ли, че са чули изстрела? — попита жилавият дребен шотландец до Хектор, бършейки окървавения си нож в крачола на панталона.

— Не ми се вярва, Бинго — поклати глава Хектор. — Не и при всички тези момчета навън, които изпразват автоматите си.

Погледна пирата, който още скимтеше и се влачеше по корем по мостика.

— Кажи на брат ти да приключи започнатата работа. После можете да освободите капитан Стамфорд и екипажа му.

Джако се наведе над ранения, сграбчи го за брадата и дръпна главата му назад, за да оголи гърлото. Хектор се извърна и тръгна към крилото на мостика. Зад себе си чу как арабинът гъргори и се дави, след като Джако преряза гръкляна му.

Спря доста далеч от прозорците и затърси хеликоптера в небето. Откри го да лети много бавно и ниско над носа на танкера, после увисна и започна внимателно да се спуска. Хектор гледаше как машината докосва леко стоманената палуба.

Вратата на кабината се отвори и навън излезе поразителна фигура. Беше висок мъж с блестяща бяла роба и тюрбан. Имаше гъста черна къдрава брада. Шкембето леко изпъкваше под дрехата. В лявата си ръка носеше малко черно кожено куфарче. Мъжът вдигна другата си ръка в благославящ жест, докато вървеше към Камал и хората му. Всички паднаха на колене, принуждавайки двамата пленници да направят същото.

— Привет на теб, велики господарю! — извика Камал. — Доблестен воин, син на могъщи воини!

Горе на мостика, високо над събралите се пирати, Хектор приближи микрофона на сантиметър от устните си.

— Пади, къде си?

— Заедно с Тарик при първи люк, готови за действие?

— Хеликоптерът кацна. Адам слезе от него. Камал е на палубата да го посрещне. Настя и Винсънт също са там. Камал ще ги представи на Адам. Всички са неподготвени. Сега е моментът да се действа, преди да са разбрали, че Настя и Винсънт са подставени лица. Давай, Пади! Давай! Давай!

— Разбрано! — гласът на Пади звънтеше от яростно веселие. — Почваме!

Хектор провери за последно положението на палубата. Долу почти всичко си беше както преди, само дето пилотът на хеликоптера също бе слязъл и се беше облегнал на фюзелажа. Държеше небрежно автомат. Хектор му хвърли съвсем кратък поглед. Основната му грижа бяха Камал и Адам. После със закъснение осъзна кой всъщност е пилотът. Погледът му се стрелна отново към него и сякаш ледена висулка прониза сърцето му.

„Не! Невъзможно. Утман не може да управлява хеликоптер. Но това е той! Това е Утман!“

Докато мисълта прехвърчаше през ума му, Камал даде заповед, двама от хората му скочиха на крака, изправиха Винсънт и Настя и ги избутаха към приближаващия Адам.

— Виж, могъщи господарю! — извика Камал. — Както ми заповяда, доведох ти убиеца Крос и неговата курва.

Адам спря и се загледа неуверено в двамата пленници.

— Това не е Крос! — внезапно извика намиращият се зад него Утман Уадах. — Нито пък Хейзъл Банок! Това е капан, господарю. Пази се! Неверниците всеки момент ще ударят.

Без да чака Адам, той хвърли автомата си през отворената врата и го последва с бързината на пор, шмугващ се в заешка дупка. Беше оставил двигателя да работи и перките се въртяха на празни обороти. Утман се сви в пилотското кресло и без да вдига глава, грабна контролния лост и даде газ. Хеликоптерът се издигна над палубата и се завъртя с нос към брега.

Адам препускаше с все сили по палубата.

— Чакай, Утман! — врещеше той. — Заповядвам ти! Не ме оставяй в ръцете на Крос!

Утман обаче дори не си направи труда да вдигне глава и да го погледне. Наклони носа на машината и се отдалечи с рев, летейки ниско над водите на залива.

Хектор имаше изкривен изглед към горните няколко сантиметра от главата на Утман зад плексигласа на кабината. Машината се издигаше стръмно и правеше завой. Мишената беше съвсем малка и ъглите бяха невъзможни. В отчаянието си той стреля и видя как плексигласът се пръсна, оставяйки зейнала дупка твърде далеч назад, за да е успяла да спре Утман. Хеликоптерът дори не трепна и се понесе направо към брега, като набираше височина и скорост. Хектор вдигна микрофона към устните си.