Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Мъжете се размърдаха развълнувано. Хектор смени изображенията. Последваха няколко паспортни снимки, с които се бе сдобил благодарение на връзките си във френския отдел на Интерпол. Обектът бе заснет в профил и анфас.

— Този човек е Адам Типоо Тип и е много важна фигура в Пунтленд — шейх и водач на племе. Той е лидерът на пиратите — обясни Хектор. — Имайте предвид, че тези снимки са направени преди почти седем години. Тарик го е виждал неотдавна и казва, че сега е с гъста черна брада. Освен това е качил килограми.

На екрана се появи нова картина.

— Този видеозапис е направен преди малко повече от четири години.

Хектор пусна клипа с искането на откупа, който Адам беше изпратил по мобилния телефон на Кайла. Увеличеният образ беше малко зърнест и размазан. Адам гледаше в камерата и говореше, но звукът беше отстранен от записа и устните му оформяха заплахите безмълвно. В дъното на помещението Хейзъл стана и изтича навън, неспособна да гледа лицето на убиеца на Кайла. Хектор пусна записа три пъти. След това изключи проектора и заговори в микрофона:

— Наградата за главата на Адам е сто хиляди долара.

Слушателите се усмихнаха хищно, някои закимаха.

Хектор ги погледна със задоволство. Хората му бяха сгорещени като глутница хрътки, надушили дивеча и жадуващи да бъдат пуснати от каишите. Изпрати Тарик да върне Хейзъл и когато тя се появи отново, продължи с речта си:

— Сега включвам камерата на мачтата на кораба. Картината е в реално време.

На екрана се появи широкоъгълен изглед към африканския бряг пред „Златната гъска“. Все още се намираха на шест или осем километра от сушата. В долната част на картината се виждаше часът — 06:17. Маранята още не беше скрила очертанията на синкавите хълмове на западния хоризонт. Изгряващото слънце ги открояваше. Гледаха към широко отвореното устие на голям залив, пазен от двете страни от ниски полуострови. Навътре в залива се виждаха всевъзможни съдове, закотвени най-безразборно.

— И тъй, най-сетне пристигнахме в чудесния курорт Ганданга, перлата на африканския бряг! — с мрачна ирония обяви Хектор. — Имаме си дори специално събрали се посрещачи.

Флотилия пиратски щурмови лодки се изсипа от устието на залива и се насочи с пълна скорост към „Златната гъска“. Следите, оставени от мощните външни двигатели, разбиваха водата като врящо мляко. Всяка моторница беше пълна с брадати мъже с тъмна кожа. Когато приближиха, стана ясно, че са облечени в характерната за джихадистите униформа — торбести бричове и черни тюрбани. Всеки размахваше автомат или ятаган.

— Време е да заемете местата си, господа — каза Хектор. — Не забравяйте! Няма да задействаме капана, докато не установим със сигурност точното местоположение на Утман Уадах и шефа му Адам. Това може да отнеме известно време, тъй като наоколо ще се мотаят много хора, но когато ги забележим в тълпата, трябва да действаме много бързо. Опитайте се да хванете двамата живи. Ако обаче има опасност да ви избягат, не се колебайте да им видите сметката. И в двата случая ще получите наградите.

Хектор махна енергично с ръка.

— Добре! Всички по местата си!

Артилеристите на Дейвид Имбис се построиха в зловещата тишина и Дейв ги поведе към тайната система от тунели. Бързо изкачиха стълбата до оръдейната платформа под мостика. Минути по-късно Дейв докладва по радиостанцията:

— И двете оръдия са заредени и готови, Хек.

Хектор потвърди и заговори на Сам Хънтър. Макар да имаха пряк визуален контакт, използва бойната радиостанция, за да поддържа нивото на шума абсолютно минимално.

— Добре, Сам. Качвай хората си в амфибиите. Режимът обаче си остава „Безмълвен кораб“. Не палете двигателите, докато не дам заповед.

Сам потвърди отсечено и поведе деветдесетте мъже от десантния отряд нагоре към нивото под товарната палуба. Нужно им бе малко повече време в сравнение с артилеристите, но накрая гласът на Сам прозвуча в слушалките на Хектор.

— Всички екипажи са по местата си. Въжетата са закрепени и готови за издигане. Люковете на кулите са затворени, двигателите не работят. Имаме готовност за действие.

— Разбрано, Сам! — отвърна Хектор и погледна към онези, които бяха останали на сборния пункт. Това бяха неговите щурмоваци, които щяха да проведат атаката на борда на кораба. Разбира се, Хектор водеше общото командване, а лейтенантите му бяха Пади и Тарик.

Шестимата мъже бяха пъстра сбирщина — двама близнаци, Джако и Бинго Макдъф от Глазгоу, двама иракчани, един австралиец от Куинсленд и африканер от немски произход от Намибия. Всички бяха бойци и убийци. Ако имаха късмет, ако Адам и Утман пристигнеха с кралската баржа да посрещнат „Златната гъска“ и ако двамата се качат направо на мостика да поздравят Камал, това би опростило стократно задачата. Крос и хората му щяха да спипат всички с един удар.