Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Утман обиколи залива на ниска височина, като увисваше над всеки заловен кораб, за да може Адам да му се наслади, докато един офицер на задната седалка рецитираше тонажа и стойността на товарите в трюмовете. На котва под него лежаха богатства на стойност няколкостотин милиона долара. Това обаче не беше достатъчно за Адам. Той откъсна поглед от корабите и се загледа жадно към пустите води на изток.

„Скоро! Много скоро Камал ще дойде, носейки ми не само огромно богатство, но и човека, който уби половината ми семейство. Денят, в който „Златната гъска“ влезе в залива, ще бъде най-сладкият в живота ми. Всичко, което съм постигнал досега, ще бъде нищо в сравнение с това съкровище“. Нетърпението го изгаряше. Погледна косо към седящия на пилотското място Утман Уадах и се замисли дали да не му нареди да остави залива и да го откара да посрещнат танкера. Можеха да кацнат на палубата му и така да започне да се наслаждава на триумфа си два дни по-рано. Поклати глава. Знаеше, че е безполезно да иска от Утман да лети над морето. Човекът беше много способен и надежден пилот, но аквафобията му бе толкова силна, че при всяко излизане в морето отвъд прибоя ставаше почти напълно неспособен на рационално мислене и действия. И ако изобщо беше възможно, ужасът му се засилваше още повече при вида на огромните акули, кръстосващи водите на залива под тях. Тези боклукчии бяха привлечени от отходните води и другите отпадъци, изхвърляни от заловените кораби. После Адам се замисли дали да не вземе някоя от бързите моторници и да нареди да го откарат до танкера. Преди десет години изобщо нямаше да се поколебае, но напоследък се беше размекнал и бе свикнал с безопасния и удобен живот. Малка бърза лодка означаваше изключително неприятно изживяване във всякакво море; май започваше да изпитва известно съчувствие към отвращението на Утман към водата.

Не, реши той, в палатковия лагер на брега имаше много развлечения, които щяха да го забавляват достатъчно добре до пристигането на Камал. Всички първенци и главатари от стотици километри наоколо вече се бяха събрали да изразят почитанията си. Адам бе развил апетит за екстравагантни хвалебствия и раболепничене. Пък и Утман бе обещал екзекутирането на редица престъпници, заловени от хората му или докарани от първенците, запознати с интереса му към раздаването на правосъдие и наказания. Можеше да разчита на Утман, че ще прояви обичайната си находчивост и новаторство. Това беше на практика генерална репетиция за присъдите, които щеше да даде на Крос и курвата му. Утман щеше да се погрижи ловните кучета да потичат хубаво. Когато този спорт му омръзнеше, винаги оставаха момиченцата, с които да си поиграе. Размърда се в седалката от удоволствие, потупа Утман по рамото и посочи назад към пъстроцветните шатри на хълма. Утман кимна и обърна хеликоптера. Адам се усмихна, когато видя чакащото го на земята множество. Всички танцуваха, размахваха знамена и стреляха възторжено във въздуха.

Моретопод корпуса на „Златната гъска“ промени цвета и темперамента си с приближаването на кораба към Африка. Искрящият сапфирен цвят на дълбоките води се смени с мрачен сивокафяв, вълните станаха по-високи и бягаха по-начесто пред вятъра. По течението безцелно се влачеха водорасли и плавеи, птици се рееха и се гмуркаха към ятата малки риби. Докато залязващото слънце гасеше пламъците си във водите, системата за глобално позициониране показа, че разстоянието до устието на залива Ганданга е шейсет и осем морски мили.

През нощта — четвъртата от превземането на кораба — Хектор и Хейзъл бяха на вахта в ситуационната зала. Една от скритите камери показваше мостика и двамата чуха как Камал нарежда на Сирил Стамфорд да намали скоростта и да коригира курса с четири градуса на запад. Откакто Сирил бе успял да преметне капитана на американския военен кораб и го бе отпратил по живо, по здраво, отношението на Камал към пленниците беше станало ако не точно великодушно, то поне малко по-милостиво. През последните четирийсет и осем часа не беше слизал в каютата на Винсънт Удуърд да го ругае, рита и блъска с приклад в главата. Дори беше позволил на стражите да му дадат чаша вода и чиния с помия. Никой не посмя да занесе храна или напитки на Настя. Вратата на апартамента си оставаше заключена и барикадирана, но зад нея рускинята се бе разположила напълно комфортно. Беше открила няколко големи консерви хайвер в хладилника на кухненския бокс, пакетчета сушено месо от скоклива антилопа, пушена сьомга и швейцарски шоколад.