Уилбур Смит - Целувката на гепарда

На мостика Сирил предложи на Камал да изпрати някого от хората си до корабния лазарет за аптечка; той се съгласи и Сирил дезинфекцира и превърза остатъка от кутрето му и го накара да глътне шепа антибиотици и силни обезболяващи. Настроението на Камал се подобри драматично. Той дори пое вахтата от Сирил Стамфорд и му позволи да поспи няколко часа на койката при радиостанцията. Когато изпрати човек да го събуди и да го доведе обратно, вместо да го принуждава с оръжие, той му позволи да седне в капитанското кресло и забъбри приятелски с него за плавателните характеристики и управлението на „Златната гъска“, за работата с навигационната конзола и конфигурацията на двигателите. Особен интерес прояви към модерния ехолот. След като нареди промяната на курса и скоростта, той благоволи да обсъди това със Сирил:

— Вече сме съвсем близо до целта, но не искам да пристигаме през нощта. Подходите и устието на пристанището са трудни за минаване в тъмното. Освен това любимият ми шейх и хиляди от хората ми ще се съберат да ни посрещнат. Когато видят размерите и важността на този кораб, ще се преизпълнят с щастие. Не желая да ги лишавам от това удоволствие. Те трябва да видят великолепието на плячката, която им нося, на светло, с изгряващото слънце зад нас. Трябва да докарам кораба колкото се може по-близо.

— Много се радвам за вас, сър.

Сирил не беше направил фаталната грешка да се издаде пред Камал, че знае кой е той.

— Все пак можете ли да ми кажете какво ще се случи с кораба ми, с пътниците, с екипажа и със самия мен, след като стигнем?

— Пътниците ще бъдат почетни гости на моя шейх — усмихна се Камал хладно при тези думи. — Ти, екипажът и корабът ще останете при нас за известно време, но само докато се договорим със собствениците и застрахователните компании. След това ще можете да продължите пътуването си живи и здрави, без да падне косъм от главата ви. Иншаллах!

— Ако е рекъл Господ — съгласи се Сирил.

Камал го погледна сепнато, после се усмихна.

— Компанията ти ми беше приятна, янки. Жалко, че ще трябва да се разделим.

— Ако е рекъл Господ, може би ще се срещнем отново? — усмихна му се Сирил.

Един от предните му зъби беше избит, когато пират на Камал го беше ударил с приклада на автомата си. Дупката на това място му придаваше доста вулгарно изражение.

— Обичам този човек! — усмихна се Хейзъл, докато гледаше Сирил на екрана. — Супер як е, както би казала Кайла.

— Костелив орех е момчето ни — съгласи се Хектор. Беше доволен, че Хейзъл споменава името на Кайла така естествено. Може би най-сетне започваше да приема факта, че дъщеря й я няма?

„Не! — отговори си сам. — Нищо няма да е свършило нито за Хейзъл, нито за мен, докато не приключим с онова, за което сме тук“.

Макарвече да знаеше точното време на пристигането в Ганданга, Хектор остави бойците да поспят още четири безценни часа. Четирийсет минути преди изгрев даде команда „В готовност“. Всеки тихомълком събуди другаря си и десет минути по-късно всички се бяха събрали в пълно бойно снаряжение на сборния пункт на второто ниво. Гледаха в очакване Хектор, който стоеше пред плътните им редици. Той им направи знак да си сложат слушалките, скри микрофона си в длан и заговори тихо. Не се чуваше нито звук, който би могъл да отекне през преградите и да вдигне по тревога някой подслушван.

— Всеки момент ще влезем в залива на пиратите. Всички сте изучавали картите, които ни осигури Тарик Хакам, така че в общи линии знаете какво да очаквате. Не знаем обаче кое точно място ще избере Камал за закотвянето на „Златната гъска“. Сам, възможно е на амфибиите да им се наложи да изминат дълъг път до брега, но артилеристите на Дейв ще държат главите на неприятелите снишени, докато не се озовете на суша. Както знаете, основната ни цел е да заловим или неутрализираме двама конкретни мъже. Вече сте виждали неведнъж лицата им на видеозапис, но въпреки това ще ви ги покажа още веднъж. Тези господа са главната ни плячка.

Хектор включи големия екран на стената зад себе си и пусна прожекцията. Най-напред се появиха материали от архивите на „Кросбоу“. Имаше няколко чудесни снимки на Утман Уадах, който говореше с Хектор, превеждаше инструктаж по оръжия на стрелбището и тренираше новобранци.

— Мнозина от вас познават този човек — каза им Хектор. — Навремето беше в „Кросбоу“. Изключително опасен е. Запомнете го добре. Наградата за главата му е петдесет хиляди долара, жив или мъртъв.