Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Капитане, нима се доверявате на думата на един пират?

— Собствениците се доверяват — отвърна Сирил. — Това би трябвало да е достатъчно за мен.

— Вие си знаете, сър — с неохота прие Анди Робинс. — Попътен вятър, капитане. Само преди да продължите, как е старият ми приятел Боби?

— Талибаните го спипаха в Афганистан, Анди.

— Копелета! — тихо и яростно рече Анди.

В ситуационната зала гледаха как „Манила Бей“ обръща и поема в посоката, от която се бе появил. Хектор стана и се протегна.

— И тъй, милейди и господа, имаме свободен коридор до Ганданга, благодарение на капитан Сирил Стамфорд. Да идем да се погрижим за онази бутилка вино, преди да е станала плячка на пиратите.

ШейхАдам реши да домъкне цялото си домакинство от Оазиса на чудото в Ганданга, за да посрещне „Златната гъска“, когато Камал Типоо Тип докара танкера на неверниците в залива. Пристигането на заловени кораби бе станало толкова обичайно нещо, че Адам рядко си правеше труда да напуска сигурността и удобствата на крепостта си.

Имаше седем жени. С три повече от позволеното в Корана. Моллата обаче го беше уверил, че владетел от неговия ранг може да вземе повече жени от човека от простолюдието. Освен жените имаше и повече от сто наложници. Никога не можеше да е сигурен за точния им брой, защото той се променяше непрекъснато. Хората му претърсваха цялата страна за млади момичета. С годините предпочитанията на Адам към жените ставаха все по-педофилски. Момичетата над тринайсетгодишна възраст не го привличаха. Интересуваха го само докато не се появят първите признаци на пубертет. Харесваше да усеща как ги разкъсва, докато прониква в тях. Обичаше топлата им кръв да тече по корема му, наслаждаваше се на виковете и плача им. В момента в харема му имаше заключени тринайсет от тези малки създания в очакване да ги удостои с вниманието си. Наслаждаваше им се само веднъж, след което ги връщаше на семействата им по селата с подарък от сто долара за бащите им. Особените му предпочитания и щедростта му бяха станали толкова известни в Пунтленд, че когато хората му пристигаха и в най-затънтените села, винаги няколко семейства вече ги чакаха да предложат децата си. Адам беше обсъдил това отношение към момичетата с моллата, който го бе уверил, че всички жени са дадени на този свят от Аллах с единствената цел и задължение да удовлетворяват всяко желание на мъжете, не само да осигуряват деца.

Адам беше събрал лична гвардия от почти двеста души, подбрани и обучени от Утман Уадах. Шпионската му мрежа обхващаше Близкия изток от Кайро до Йордания и нататък. Имаше комуникационен център с най-модерна електронна апаратура, чрез която поддържаше постоянна връзка с банкерите и съветниците си по инвестиции в Иран, Китай, Тайван и други страни от Далечния изток, които не попадаха в обсега на псетата на Федералния резерв на Съединените щати и на другите западни регулаторни органи. Адам отдавна се беше научил как да отваря тайни врати с големи суми.

Беше построил и летище в пустинята недалеч от крепостта си. Всеки ден личният му самолет докарваше какво ли не, за да задоволи всяка негова прищявка. Нямаше много причини да напуска Оазиса на чудото и да излиза в света, който не беше напълно под неговия контрол. Особено когато си даваше сметка, че Хектор Крос и американската му курва го дебнат, за да си отмъстят. Определено нямаше причини да излиза, освен да посрещне в Ганданга най-голямата плячка, плавала някога в океаните — „Златната гъска“ и двамата му смъртни врагове, които щяха да му доведат вързани и изцяло зависещи от неговата милост.

Прислугата му беше издигнала цял град от пъстроцветни шатри на по-високия терен с изглед към залива. Всички най-близки членове на семейството му, най-верните слуги от домакинството и телохранителите, конете, ловните кучета и соколите с техните соколари, както и четири от все още девствените момиченца бяха откарани на брега от конвой камиони. Когато се настаниха в шатрите и всичко беше готово за посрещането му, Адам и Утман Уадах долетяха от Оазиса на чудото до Ганданга с един от хеликоптерите. Утман управляваше машината. Беше обучен от военновъздушните сили на Иран — страна, която имаше добри отношения с Пунтленд и новия й шейх. Иранците одобряваха предаността на Адам към исляма и ентусиазирано подкрепяха необявената му война срещу корабите на неверниците. През последните години Утман беше станал опитен пилот. Той показа естествена дарба към летенето и великолепна координация между око и ръка.