Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Когато започна да чука по корпуса с ножа си и да се вслушва напрегнато в ехото, Хектор постепенно започна да изпитва тревога. Нивото под мостика, където бяха монтирани оръдията, привлече интереса на Камал. Той го огледа внимателно, дори слезе долу на палубата, за да разгледа сляпата външна стена, която криеше оръдейната палуба. Когато се върна на мостика, Хектор чу разговор между него и Сирил Стамфорд за тази част. Както обикновено, Сирил имаше приемливо, но напълно измислено обяснение. Той обясни, че тази част съдържа деликатна апаратура, управляваща помпите в недрата на кораба. Въпросните помпи контролираха температурата и разпределението на газа в товарните резервоари. Над определена температура газът ставал толкова леснозапалим, че можел да експлодира и да унищожи целия кораб. Сирил обясни, че апаратурата се управлява дистанционно чрез сателит от техническия щаб на корпорацията в Съединените щати. Дори той като капитан на кораба не можел да влезе там по време на плаване.

— Значи онези там могат да засекат промяната на курса? — попита Камал.

— Това притеснява ли ви, капитане? — попита Сирил.

— Ни най-малко — усмихна се Камал и поклати глава.

— След няколко часа ще бъдем в териториални води. С нищо не могат да ни попречат.

Той обаче продължи с издирванията си, надничаше и ръчкаше във всеки съмнителен ъгъл. Един следобед откри люка, водещ надолу към сервизните тунели, които свързваха отделните газови трюмове и съдържаха огромните помпи, които въртяха и охлаждаха природния газ, като го прехвърляха от един резервоар в друг, за да балансират при необходимост кораба.

По време на преустрояването в Тайван и създаването на тайния отсек се бе наложило шахтата да се премести от средата на кораба в лявата страна при надстройката на кърмата. Това бе тромав и незадоволителен компромис, който можеше да привлече вниманието на моряк от калибъра на Камал. Камал отвори люка, спусна се в лабиринта тунели под газовите резервоари и го изследва подробно. Наблюдателите в ситуационната зала точно над главата му го следяха с безпокойство чрез инфрачервените сензори. В един момент Камал почука с дръжката на ножа си една от тръбите и звукът беше толкова ясен, сякаш се намираше в помещението при тях. Затаиха дъх, докато за огромно облекчение на всички Камал като че ли най-сетне реши, че в тази част на „Златната гъска“ няма нищо подозрително. Чуха го как се изкачва по стоманените скоби покрай ситуационната зала нагоре към палубата.

„Златната гъска“цепеше тропическите води под гигантския си нос и с всеки час приближаваше все повече и повече Африка.

— Имаме ли представа кога ще стигнем Ганданга? — попита Хейзъл, докато седяха на масата в столовата.

— Според системата за глобално позициониране би трябвало да сме там в девет сутринта във вторник, четиринайсети, което е след три дни — отвърна Дейвид.

Нагъваха канадско филе от бизон с пържени картофи и кетчуп. Единствено Хектор се осмели да се наслади на огнения сос халапеньо. Макар селската храна да бе сервирана в пластмасови чинии и с пластмасови прибори, полистиреновите чаши бяха пълни със старо бургундско „Малконсор“. Хейзъл беше пазила виното за много специален случай и реши, че той е настъпил. Хектор го опита с благоговение.

— Едно от най-редките божествени вина на планетата, поднесено в най-нездравословното място на света — тъжно рече той.

— Яжте, пийте и се веселете — посъветва ги Пади. — Защото утре…

— Я млъквай, Пади! — побърза да се намеси Дейвид.

— Защото утре ще процъфтите? — предположи Хейзъл, вдигайки чаша. — Ще успеете? Ще се справите? Ще победите?

— Защото утре лошите умират — заяви Хектор и всички пиха с подобаваща сериозност. Докато оставяха чашите си, Тарик се втурна в столовата от ситуационната зала.

— Хектор! Пади! Бързо!

— Какво има, Тарик? — попита Хектор и скочи на крака.

— Нов контакт на радара. Някакъв странен кораб ни приближава. Мирише ми на неприятност.

Всички зарязаха храната, забравиха дори виното и се изсипаха на долното ниво, за да се скупчат пред екраните. Контактът на радара беше ярък и ясен.

— Голям кораб — каза Дейв. — Момент, да проверя скоростта му.

Заработи бързо с компютъра и се облегна назад в стола си.

— Четирийсет и три и половина възела. Търговските кораби не развиват подобна скорост. Това е военен кораб.

Провери другите инструменти.

— Сирил поддържа постоянен курс и скорост.