Уилбур Смит - Целувката на гепарда

Настя отново се изви и този път краката й захванаха вратовете на двамата, които притискаха раменете й. Използвайки инерцията на тялото и силата на дългите си атлетични нозе, тя запрати мъжете през помещението, сякаш бяха хвърлени от катапулт камъни. Двамата също се треснаха в стената. Единият летеше с главата напред и предната част на черепа му хлътна. Другият успя да вдигне ръка да предпази лицето си, но лакътят му пое удара и ставата се счупи. Той се затъркаля по пода, като скимтеше и призоваваше своя бог за милост.

Настя се сви за трети път и скочи на крака, запазвайки идеално равновесие. Наведе се над тялото на мъртвия и със завързаните си ръце измъкна ножа от пояса на проснатия труп и се обърна да посрещне нападението на другите стражи. Разсече първия през корема и когато онзи се преви, за да се опита да попречи на вътрешностите си да се изсипят, Настя заби като чук дръжката от сребро и рог на носорог в основата на черепа му. Арабинът беше мъртъв още преди да се строполи на пода. Един от другите се бе промъкнал зад нея, подканван от яростните ревове на Камал. Настя не се обърна към него, а му тегли къч, който го улучи под брадичката и отхвърли главата му така рязко назад, че прешлените на врата му се счупиха и той се свлече на палубата като захвърлена риза. Другарите му се заблъскаха при вратата в желанието си да се ометат колкото се може по-бързо от апартамента.

Все още стиснала ножа в завързаните си ръце, Настя прескочи първия труп и се насочи към Камал. Той скочи от фотьойла, обърна се и си плю на петите. Беше последният, който излезе през вратата. Намираше се на самия праг, когато Настя заби върха на ножа в задника му през тесните панталони. С поредния вой от болка и ярост Камал се хвърли напред и един от хората му затръшна вратата след него. Настя пусна резето, върна се в салона, като прекрачваше труповете с изящество, и седна на ръба на масата. Задържа ножа между коленете си, пъхна върха под якото въже и с едно рязко движение го разряза. Разтри китките си, стана и пристъпи към мястото, където се намираше камерата. Застана пред нея чисто гола и без да се срамува, погледна нагоре към зрителите в ситуационната зала в недрата на кораба. Изражението й бе спокойно и непроницаемо. После намигна заговорнически и се усмихна. Усмивката й беше така ангелска и спокойна, сякаш Настя нямаше абсолютно нищо общо с мъртъвците, пръснати из помещението като цветя, откъснати от лехите им от някакъв побъркан градинар.

През цялото това време зрителите в ситуационната зала мълчаха и гледаха изумени. Накрая Хейзъл си възвърна дар слово.

— Какво прави сега? — попита тя, когато Настя насочи вниманието си към контролното табло на климатика на стената до вратата.

— Сваля температурата колкото се може повече — обясни Пади.

— Това пък защо? — зачуди се Хейзъл.

— Много е придирчива — с одобрителен тон каза Пади.

— Предполагам, че не иска труповете да се разсмърдят, особено ако й се налага да дели апартамента с тях.

— А аз едва не получих нервен припадък от тревога за безопасността й! — разсмя се Хейзъл едва ли не истерично от облекчение. — Тя е уникална!

— Направо съвършена — съгласи се Пади. — Имах известни колебания, но след това малко представление определено смятам да я помоля да стане моя жена.

Настя обърна гръб на таблото на климатика и небрежно закрачи към спалнята, а задникът й се поклащаше като две копринени торби, пълни с живи змии.

— Господи! Толкова е готина — с почти религиозно благоговение промълви Дейв Имбис.

— Твърде готина за теб, момчето ми — увери го Пади.

— В бъдеще, когато я гледаш, бъди така добър да си затваряш очите.

Настя влезе в спалнята и следващата камера отново я хвана в обектива си. Тя заключи вратата след себе си и отиде при тоалетната масичка. Настани се пред огледалото, взе една четка на Хейзъл и оправи развалената си от Камал прическа. След като остана доволна от резултата, напудри синините по лицето си и си сложи червило и парфюм „Шанел“. Играеше пред невидимата си публика, напълно давайки си сметка, че всички погледи са приковани в нея. Стана и влезе в просторния дрешник в отсрещния край на помещението. Без да бърза, порови в шкафчетата с бельо на Хейзъл и накрая се спря на комплект гащета и сутиен на „Джанет Риджър“ от коприна и венецианска дантела. Задържа гащетата пред таза си и погледна към камерата, наклонила златната си глава на една страна, явно очаквайки одобрение на избора. Не можеха да нарушат тишината и да я аплодират, но Дейв пъхна два пръста в устата си и едва не изсвири похотливо.