Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Ти си животното, което уби баща ми и трима от братята ми. Когато стигнем пристанището, ще ти уредя такива мъчения, че накрая ще скимтиш като кутре и ще се молиш да те освободя от страданието ти.

Камал говореше свободно английски, макар и със силен акцент. Ритникът му бе разбил носа на Винсънт и по устните му се стичаше струйка кръв и капеше от небръснатата му брадичка. Без да показва никакви емоции, Винсънт загледа Камал. Това вбеси арабина и той закрещя във вдигнатото нагоре лице:

— Сега мълчиш, но ще пищиш оглушително, когато натикат нажежено желязо в задника ти.

Изрита го отново в лицето, но Винсънт успя да сниши брадичка и пое удара с челото си. Камал го остави, отиде при коленичилата Настя и застана над нея. Сграбчи кичур от гъстата й руса коса и дръпна главата й назад. Загледа се в лицето й. Изражението му бе злорадо и отмъстително. В ситуационната зала Хейзъл гледаше как се осъществява онова, от което се бе ужасявала най-много. Тя се вкопчи в ръката на Хектор и я тръсна силно.

— Трябва да спрем това! Той ще я убие!

— Не! Няма да го направи. Твърде много се страхува от Адам — увери я Хектор.

Хейзъл потисна следващото си възражение, но стисна още по-силно ръката му, докато гледаше с безпокойство как Камал се навежда към лицето на Настя.

— Очите й са сини — каза той на арабски. — Очите на дявол. Това ми казаха да очаквам, но Утман Уадах ще пристигне тук скоро, за да се увери, че това е истинската свиня.

В ситуационната зала Хектор кимна и се усмихна мрачно.

— Е, това отговаря на главната ми грижа — каза той на жена си, — Утман не е с атакуващия отряд. Никой от присъстващите на борда не може да ни разпознае.

— Откъде можем да сме сигурни, че някой от разбойниците на Камал не ни е виждал по телевизията или не е попадал на снимките ни в пресата? — тревожно попита Хейзъл.

— Не е нужно да се безпокоим за това. В Пунтленд няма телевизия, нито издавана на английски преса. Адам Типоо Тип контролира всички медии под страх от смъртно наказание.

Видяха как Камал се изплю в повдигнатото лице на Настя.

— Виж само колко нагла е кучката! Май трябва да дам на някои от хората ми да прогонят дявола от нея с пръчките от месо.

Мъжете около него се ухилиха очакващо и пристъпиха по-наблизо, за да се вгледат в лицето на Настя. Тя им отвърна с такъв студен поглед, че те сведоха очи и се дръпнаха назад.

— Малка мръсна курва!

Камал постави ръка върху лицето й, за да я бутне назад. С бързината на крокодил, нападащ антилопа на водопой, Настя стрелна глава напред и захапа ръката му. Камал зави от шок и болка. Със свободната си ръка я удари по лицето, мъчейки се да се освободи.

— Ах ти, отровна кучко. Пусни или ще те убия!

Тя се усмихна през стиснати зъби и кръвта му се смеси с нейната слюнка и потече по брадичката й. Камал замахна за нов удар, но внезапно ранената ръка се освободи и той залитна назад, като я притискаше към гърдите си. Загледа се с ужас в нея. Двете горни фаланги на кутрето му липсваха. Настя ги беше отхапала.

— Крава! Свиня такава! — изхлипа той. — Мръсно животно.

Настя отвори уста и изплю пръста в краката му. Усмихна му се отново, показвайки окървавени зъби.

— Тя е дявол от ада.

Камал се дръпна назад.

— Убийте я! Отрежете й главата и я хвърлете на псетата.

Двама от хората му извадиха ножове, но той се съвзе и успя да ги спре в последния момент.

— Чакайте! Не, не я убивайте — рече задъхано. — Шейхът заповяда да му бъде доведена жива.

Намръщи се, свали куфията от врата си и уви с нея остатъка от пръста си.

— Няма да я убиваме засега, но ще я унизя и накажа. Вие теглете жребий и спечелилите ще я яхнат, както кучето яхва разгонената кучка. Но първо ще говоря с шейха. Затворете онзи Крос в отделна каюта. Петима души да пазят курвата. Трябва да подкарам този кораб и да го насоча към Ганданга.

Камал се обърна и придържайки ранената си ръка към гърдите, излезе от апартамента на собственика и се върна на мостика. Вървеше бавно и несигурно, досущ като старец.

В ситуационната зала бяха наблюдавали целия кървав епизод и продължаваха да се взират в екрана. Хектор наруши потресеното мълчание.

— Минимална съпротива и бързо предаване — тихо повтори той инструкциите, които бе дал на Настя. — Пади, може би трябваше да й го кажа на руски, за да ме разбере?

— Остави горкото момиче на мира. Беше много въздържана. Не можеш да я виниш. Отхапа му само пръста, за бога.

— Според мен пък се представи великолепно — благоговейно рече Хейзъл. — Малко нахално да не ти се подчини, но въпреки това великолепно.