Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Сигурен съм, господарю. Главата й била непокрита. Косата й била жълта. Тя е! Корабът е натоварен и гази ниско във водата. Товарът струва почти колкото самия съд. Глупавите моряци неверници са оставили въжени линии да висят през борда. Лесно ще бъде да го превземем, мой възвишен и любим племеннико и шейх.

— Ако наистина е така, ще направиш и двама ни много богати, чичо. Кога ще стигнеш плячката си?

— Танкерът плава право към нас със скорост двайсет възела. Ако е рекъл Аллах, ще се срещнем след по-малко от пет часа. До утре сутринта корабът и цялото му съдържание ще бъде в ръцете ти. Кръвният дълг най-сетне ще бъде изплатен напълно. И аз като теб скърбя за загубата на баща ми и твоя дядо.

— Нека Аллах и неговият пророк Мохамед благословят делото ни, почитаеми чичо. Погрижи се невярното куче Крос и неговата курва да ми бъдат доведени живи. Искам да говоря с тях, преди да умрат.

Единственитезвуци в ситуационната зала в тайната секция на „Златната гъска“ бяха мекият плясък на вълните по корпуса, бученето и свистенето на газовите помпи в съседните трюмове и тихото бръмчене на електронното оборудване. Хектор, Пади и Дейвид Имбис седяха на дългата маса пред компютърните екрани. Тарик беше избутал стола си назад и седеше със скръстени на гърдите ръце. Разговаряха рядко, при това шепнешком. Хейзъл се беше свила на тясната тапицирана пейка в дъното на помещението, завита с одеяло. Спеше съвсем тихо. По-голямата част от осветлението идваше от сиянието на множеството екрани. Часовникът на стената над тях показваше десет минути преди полунощ. Инфрачервените сензори във всяка камера засичаха всяко живо същество на кораба. Когато регистрираха някакво движение, те автоматично включваха камерата и предаваха изображението на екрана. В този момент един екран показваше мостика и Сирил Стамфорд, който крачеше нагоре-надолу и се взираше в тъмата пред носа. Съседният екран показваше двама от екипажа му в столовата, които пиеха кафе и пушеха. Внезапно се включи и камерата в спалнята на апартамента на собственика. Тя тънеше в мрак, но камерата работеше в инфрачервен режим. Образите на екрана бяха монохромни. Настя Воронова отметна завивките и стана. Беше облечена в тъмно цяло трико. Докато отиваше към вратата на банята, на заден план за момент се видя Винсънт. Спеше сам на дивана при отсрещната стена.

— Тук няма повод за безпокойство, Пади — промърмори Хектор.

Настя влезе в банята и затвори вратата. Камерата вътре беше изключена по нареждане на Хейзъл. Сякаш гледам някоя от онези риалити програми като „Биг Брадър“, помисли си Хектор. Точно толкова отегчително. Пади затвори очи и отпусна глава върху положените си върху масата ръце. Хектор стана и се протегна. Отиде да си сипе чаша кафе от термоса и се върна на мястото си.

— Още малко остана. Почти ги надушвам — тихо каза той на Пади, който отвори очи, кимна и отново отпусна глава.

Хектор погледна към Хейзъл. Тя сякаш усети погледа му, отвори очи и му се усмихна. После се размърда и намести възглавницата под главата си. В апартамента на собственика вратата на банята се отвори и Настя се върна в императорското си легло. Зави се презглава и изчезна.

— Тя винаги ли спи като къртица в дупката си? — попита Хектор.

— Гледай си проклетата работа, Крос — отвърна Пади с шеговито негодувание.

Хектор се ухили и загледа червения секундарник, който обикаляше неуморно циферблата. Часовникът вече показваше петнайсет минути след полунощ. Изведнъж един от тъмните екрани в края на редицата светна. Показваше инфрачервен образ на главната товарна палуба на танкера. Хектор се изправи в стола си и изражението му се промени — очите се присвиха и устните му се превърнаха в тънка линия. Камерата, която се намираше на върха на надстройката на кърмата, беше засякла движение, но образът на предната палуба бе тъмен, монохромен и далечен.

— Дейв! — рязко каза Хектор. — Фокусирай камера номер четири. Има движение на левия борд.

Дейв Имбис примигна сънено и подаде команда на камерата. Даде близък план на палубата долу. Сега различиха крана, от който висеше въжената стълба и седалката на работника. Изведнъж зад макарата се появи човек. Беше облечен в черно, а лицето му бе скрито от шал. Мъжът обърна глава и погледна зад себе си. Явно даде команда или сигнал, защото незабавно куп подобно облечени фигури прескочиха релинга и се втурнаха по палубата към надстройката на кърмата. Всяка от тях носеше оръжие.