Уилбур Смит - Целувката на гепарда

— Е, какво мислиш?

— Мисля, че госпожа Крос трябва да се пробва в киното — отвърна ирландецът. — Може като едното нищо да изяде хляба на Никол Кидман.

— Благодаря, Пади — усмихнато отвърна Хейзъл. — От такъв ценител на нежната половина това е наистина висока оценка. Мислиш ли, че Адам ще се върже?

— И още как. Залагам си главата, че и краставия задник отгоре.

— Какво значи „крастав задник“? — попита Настя.

— Абсолютно същото като „залагам си главата“ — обясни й Хектор и тя погледна със съжаление Пади.

— Защо винаги използваш толкова много думи?

Хейзъл се усмихна на тази демонстрация на авторитет, който Настя вече налагаше във връзката им.

Вечес пълни резервоари и газеща дълбоко във водата, „Златната гъска“ мина отново през Ормузкия пролив, за да започне дългото си плаване до Франция. Веднага щом брегът се скри от погледа, хеликоптерът започна да връща хората на Пади от лагера в пустинята и да ги стоварва на палубата. Всеки мъж беше въоръжен с 9-милиметров автоматичен пистолет „Берета“ и автомат „Берета“ SC 70/90. Имаха бронежилетки и всеки носеше компактна бойна радиостанция „Фалкон“, работеща на къси вълни. Пристигналите от Тайпе започнаха интензивно да обучават новодошлите, които бързо научиха разположението на тайните тунели и как да ги използват, за да стигнат бързо, тихо и незабелязано до всяка точка на танкера. Упражняваха качване и слизане от амфибиите. „Златната гъска“ легна в дрейф и трите АДТ отново бяха спуснати през борда, но този път с всички войници, след което бяха прибрани и скрити под палубата.

Хората вече се намираха в отлична физическа форма и Пади се стремеше да я поддържа, като използваше просторната товарна палуба за тренировъчен полигон. Всички правеха по двайсет обиколки на палубата два пъти на ден, следвани плътно от Хектор и Пади, които им даваха зор. Пади ги раздели на отбори по десет души, за да се състезават в стрелба и ръгби. Всеки ден имаше и щафета от най-долното ниво на товарния отсек до мостика и обратно, която се провеждаше по скобите в отвесните тунели. Пади отчиташе времето е хронометър, а Хейзъл определяше ежедневно награда от хиляда долара за най-бързия отбор. Двете с Настя образуваха дамски отбор и постигнаха най-добрите индивидуални резултати през три последователни дни, за голяма завист на мъжете.

„Златната гъска“ се намираше на шестстотин морски мили източно от Африканския рог, когато сирените обявиха обща тревога по средата на особено оспорван двубой по ръгби. Всички се втурнаха да опразнят палубата. Хектор и Хейзъл стигнаха мостика за броени минути.

— Какво има? — попита Хектор капитан Стамфорд.

— Радарен контакт на четирийсет и две мили, курс двайсет и седем градуса. Прилича на бавно движещ се летателен апарат, почти със сигурност лек хеликоптер. Приближава към нас.

— Вероятно вече ни е засякъл със собствения си радар. Доста едра цел сме. Трудно би ни подминал. Поддържай същия курс и скорост, Сирил — каза Хектор и се обърна към Хейзъл. — Ако това са онези, за които си мисля, може би няма да е зле ние с теб да се покажем на палубата.

— Не е ли по-добре да го направят двойниците?

— Не, има вероятност Утман Уадах да е на борда на хеликоптера. Той моментално би забелязал разликата. Хайде!

Двамата забързаха надолу към опустялата палуба и я прекосиха тичешком, за да стигнат носа. Там се облегнаха на релинга и загледаха как далеч над западния хоризонт се материализира мъничко петънце. То нарасна, за да се превърне в хеликоптер „Бел Рейнджър“. Двамата се взираха в него. Хектор застана зад Хейзъл, прегърна я през кръста, разсмя се и я хвана здраво, когато тя започна да тананика мелодията на „Сърцето ми ще продължи да тупти“ от филма „Титаник“. Двамата имитираха прочутата поза на Ди Каприо и Уинслет, застанали на бушприта на обречения кораб.

Хектор бе наредил малка част от корпуса на танкера да бъде боядисана с червен грунд и въжената стълба със седалката на работника да бъдат оставени да висят малко над нивото на водата, сякаш работата продължава. Висящата осигуровка беше открита покана за евентуални пирати. Това със сигурност щеше да бъде забелязано от пилота на хеликоптера и докладвано на Камал.

Хеликоптерът обиколи веднъж танкера на ниска височина. Пилотът беше единственият човек в кабината. Носеше тъмни очила и долната част на лицето му беше скрита под куфия. Хейзъл му махна. Онзи не отговори, а обърна машината обратно и скоро изчезна от погледа им.