Уилбур Смит - Порочен кръг

Пади прескочи леко оградата и затегли втория по земята, като го държеше за петите, после го вдигна и безцеремонно го хвърли в колата върху партньора му. След това Хектор затръшна вратата и я заключи отвън.

— Нази, моля те, дръж ножа си готов, в случай че някой от тези хубавци започне да се вълнува — предупреди я Хектор, докато всички се качваха по местата си. Преди да запали двигателя, той се обади по мобилния на Пол Стоу: — Слушай, Пол. Приключвай за днес и се прибирай. Заловихме ги.

Подкара роувъра и без да бърза, се насочи към имението „Брандън Хол“. Когато премина по моста и влезе през главния портал, той не се отправи към основната сграда, а зави наляво и пое по черния път към стария хамбар. Неотдавна ремонтираната сграда се използваше като място за обяд през дните, когато излизаха на лов. Намираше се на почти километър от основния път и беше скрита зад дървета. Хектор паркира до най-далечния от шосето край на хамбара. Никой нямаше нито да чуе, нито да види какво щеше да се случи в хамбара.

Настя тръгна първа, за да отключи предната врата и да запали осветлението в хамбара, а Хектор и Пади издърпаха двамата пленници от задната седалка и я последваха в просторното помещение.

— Дръж ги под око, Пади — предупреди Хектор, макар да бе очевидно, че у двамата не е останало никакво желание за борба. Отправи се към редицата шкафове до задната стена на хамбара и се върна с голяма ролка жълт електрически кабел и клещи секачки. Един след друг той пристегна двамата пленници върху столове с прави облегалки, като остави свободни само ранените им ръце. Направи го професионално. Двамата бяха напълно безпомощни, приковани за столовете си.

— Добре, сега сложете свободните си ръце на масата пред вас — заповяда той. Когато се поколебаха, той се пресегна през масата, сграбчи китката на единия и рязко я изви. Мъжът изкрещя от болка и лицето му под качулката стана тебеширенобяло. По челото и брадичката му изби пот.

— Веднага! — настоя Хектор.

— Добре… добре! По-леко бе, човек! — измърмори младият мъж, движейки с мъка подутия си език, който запълваше цялата му уста. Без повече бавене той протегна ръката си към Настя, която се бе навела през масата към него. Тя надяна около отеклата му китка примката на кабела и я затегна.

— Мамка му, пич! — захленчи той. — Да ме убиеш ли искаш?

— Нека ти разясня няколко неща, другарю — каза му тя. — Първо, никак не ми допада да ми говориш мръснишки. Второ, не съм „пич“. Трето, да, нямаш представа колко бих искала да те убия — само ми дай повод и ще се увериш.

Вторият пленник проследи случилото се с партньора му и с готовност се подчини, подавайки без оплаквания ранената си ръка на Пади, който стоеше от другата страна на масата. Пади нахлузи примката на кабела връз китката му.

Хектор отиде зад двамата затворници и рязко свали качулките им, оставяйки главите им голи. Заобиколи масата и застана между Пади и Настя. После остана задълго вгледан в лицата им.

Бяха бели, и двамата около трийсетте. Беше очаквал да са чернокожи или поне силно мургави, защото убийците на Хейзъл бяха с такъв цвят на кожата.

„Цветът не означава нищо — напомни си той. — Някои от най-лошите, които познавам, са бели, а някои от най-свестните са черни.“

Огледа заловения от Настя. Беше с едро телосложение, с тъмна, невчесана коса, плоски славянски черти, жълти пъпки и ярки белези от акне по бузата и брадичката. От болката се потеше обилно. Не можеше да свали поглед от Настя, която държеше другия край на неговия кабел. Тя го гледаше със студен поглед.

Вторият бе като върлина и с нездрав цвят на кожата. Пясъчнорусата му коса започваше да изтънява. Очите му бяха червеникавокафяви, а зъбите — криви и безцветни. Хектор усещаше дъха му през масата.

— Добре, господа. Моля ви сега да внимавате. Казвам се Хектор Крос. Аз съм онзи, когото се опитахте да изгорите. Дъщеря ми се казва Катрин. Тя е още бебе. Опитахте се да убиете и нея. Трябва да ви е ясно, че не изпитвам добри чувства към вас. — Замълча, за да ги остави да обмислят думите му, и продължи: — Независимо дали ви харесва или не, ще трябва да отговорите на няколко въпроса. Ако отговорите откровено, ще получите десет кафяви точки. Увъртате ли, ще спечелите извиване на контузената ви ръка — и той се усмихна на онзи с белезите от акне: — Надявам се да ти е ясно какво означава „увъртам“, хубавецо?

— Лъжа — измърмори мъжът. Тънка струйка кръв течеше от ъгълчето на устата му. Той я облиза. Езикът му бе със следи от дълбоко захапване, подут и започваше да посинява.