— Джо има диплома по електронни комуникации в добавка към степента си по право — изтъкна Настя в настъпилата пауза.
— А ти откъде знаеш? — сряза я Хектор. Не му харесваше да бъде под атака на два фронта.
— Тя го спомена, когато бяхме в женската тоалетна преди малко. Да не говорим, че познава разпределението в замъка по-добре от всеки от нас тук — бавно обясни Настя като на дете. — А в случай, че те интересува откъде знам това, замисли се кой ни даде чертежите и плановете на онова място.
— Нази и Джо са прави — включи се в разговора Пади. — Ако дори само единият от двамата мръсници се завре в замъка, ще ни трябва всичката помощ, на която можем да разчитаме. Честно казано, ще бъда щастлив да чувам в ухото си Джо, която да ме насочва из онзи лабиринт.
— Струва ми се, че нямаш никакъв шанс, Хек — обади се и Дейв Имбис. — Разумният мъж усеща кога да се предаде с достойнство.
— За какви разумни мъже става дума тук? — с престорено удивление попита Настя. — Не говорехме ли за Хектор Крос.
— Добре де — каза Хектор, сякаш тотално оглушал за посипалите се върху него язвителни подмятания. — Приемам, че всички единодушно сме съгласни, че Джо идва с нас като полеви координатор по комуникациите. Продължаваме с другите въпроси… — Той замълча, за да си налее чаша кафе и да се успокои. Хвърли на Джо бърза помирителна усмивка и се върна на основната тема: — Ще използваме две ударни групи, всяка по петнайсет души. Аз ще бъда командир на едната, а Пади на другата. Карл Банок е моята основа мишена, затова позивната ми ще бъде „Бял“. Основната мишена на Пади е Джони Конго, затова, естествено, неговата позивна ще бъде „Черен“. Пади, оставям на теб да си избереш заместник.
— Настя — кратко отговори Пади.
— Колко изненадващо… Е, аз също щях да избера нея, ако ти я бе пропуснал — измърмори Хектор. — В такъв случай избирам за свой заместник Пол Стоу.
Бившият главен лесничей в „Брандън Хол“ бързо се бе издигнал по йерархията на „Кросбоу“ до висшия ешелон, след като Хектор го бе назначил там. Беше се доказал като добре трениран боец. Мислеше бързо, беше интелигентен и изключително надежден, изобщо бе добър човек, на когото можеш да разчиташ във всякаква трудна ситуация.
— Между другото къде, по дяволите, е той? — погледна Хектор към Пади.
— Замина за „Концесия 12“ за рутинна инспекция на охраната там — обясни Пади.
— Върни го тук колкото може по-бързо. Трябва да е в течение на планирането. — Пади изсумтя и драсна нещо в бележника си. — Ще прегледаме всички подробности още веднъж по- нататък, но засега това като че ли е достатъчно… с едно важно изключение — подчерта Хектор. — А то е как да превземем кондора и кой ще го пилотира до Казунду с петдесет въоръжени мъже на борда, без Джони Конго и Карл Банок да надушат какво им готвим? — Той направи кратка пауза, за да даде възможност на хората си да обмислят въпроса, и след това продължи: — За себе си аз знам кой бих искал да го пилотира.
Разнесе се одобрителен шепот от всички, само Джо изглеждаше озадачена. Затова Хектор се обърна пряко към нея:
— Извинявай — каза й с по-мек тон. — Не би могла да знаеш, че говоря за Бърни и Нела Восло. Те са семейна двойка цивилни пилоти, които притежават и управляват малка чартърна компания, развиваща дейност из цяла Африка. Могат да пилотират всичко, което има крила, и не са прекалено педантични, за да се съобразяват с правилата в авиацията или с някакви други закони. Преди няколко години ни бяха от огромна помощ.
— Знам за семейство Восло, Хектор — поправи го тя — Това са хората, които са те закарали с екипа ти в Сомалия, за да спасиш дъщерята на Хейзъл от отвляклата я пиратска банда.
— Но откъде знаеш? — изгледа я недоумяващо Хектор.
— Хейзъл разказа на двама ни с Рони за тях. А и „Семеен тръст Хенри Банок“ трябваше да им плати, забрави ли?
— Ти винаги си на финала, преди аз дори да съм започнал да бягам! — примирено въздъхна Хектор. — В такъв случай сигурно ти е известно, че Восло разполагат само с един самолет — допотопен „Херкулес С-130“. Но неговият тип е възможно най-близък до „Антонов Кондор“, единствената разлика е, че ръководството за втория е написано на кирилица. За щастие, Бърни и Нела не се нуждаят от ръководство, за да пилотират руско копие на „Херкулес“.
— Сигурни ли сме, че е така, Хек? А и ще приемат ли те работата? — поинтересува се Настя.
— И за двете сме сигурни, Нази, ако те разбирам правилно. Снощи пратих на Нела имейл. Въпросът ми до нея беше: „Можеш ли да пилотираш „Антонов Кондор“? Обичам те, Хектор“. Получих отговора й преди няколко часа. — И той вдигна айфона си, за да могат другите да прочетат текста. — Той, разбира се, е в типичния за Нела Восло стил: „Може ли паунът да се изцвъка в парка. Докъде? На каква височина? Колко? Обичам те, Нела“. — Всички се засмяха, но Хектор погледна сериозно Джо: — Би ли могла твоята приятелка Ема да хакне комуникационната система на кондора?
Читать дальше