Уилбур Смит - Порочен кръг

— Да, вярно, че имаше нещо такова. Аз го взех за смущения.

— При този апарат никога няма смущения. Връзката е максимално чиста. Онова, което си чул, всъщност е смяната на честотата от Ема. На всеки пет секунди апаратът избира на случен принцип нова честота, а моят апарат синхронно променя честотата си в същия момент. Нашите апарати разполагат с пет хиляди амплитудно модулирани честоти, от които да избираме. Никакъв друг апарат не може да се справи с това темпо, ако не е синхронизиран с нашите.

— Започвам вече да се впечатлявам. Това ли е всичко?

— При обхват до петнайсет километра не съществува нищо, което да внесе смущения в сигнала, излъчван от нашия бъркин до вашите слушалки. Имаш ли някаква представа колко дебели са стените на замъка в Казунду?

— Не знам точно, но предполагам, че са доста дебели — отговори Хектор.

— На места, особено под земята, те са по пет-шест метра и това е плътна скала!

— Впечатляващо — съгласи се Хектор. — Хайде, продължавай да ме впечатляваш.

— Добре… ако си долу в подземието на лов за Карл и Джони, Ема в Хюстън ще може да ги наблюдава през своите камери, но няма да може да ви съобщава промените в ситуацията. Поради дебелината на стените вие няма да имате връзка с нея.

— Кофти — призна Хектор. — Но мисля, че започвам да се досещам…

— Хайде да видим дали е така. Твой ред е да ме впечатлиш с интелекта си.

— Аз съм в подземието на Казунду и не мога да говоря с Ема, но мога да говоря с теб, защото ти си на пистата в полите на хълма, а може би си дори в редутите. Ема вижда какво правят нашите хубавци, Карл и Джони, казва го на теб, а ти ми го предаваш.

— Ти си толкова умен, колкото се надявах да бъдеш — похвали го Джо. — Разбираш ли сега защо трябва да дойда с теб в Казунду? Не можеш да ме оставиш да си седя със скръстени ръце тук, в Абу Зара.

— Ти си голяма хитруша, Джо Стенли! — каза с фалшива строгост Хектор и продължи: — Ще ни трябват слушалки за всеки командир на група. Ръцете ни трябва да са напълно свободни за оръжието.

— Ема ми е изпратила десет комплекта слушалки в пакета с бъркина. — Джо отвори кутията и му ги показа.

— Тя наистина мисли за всичко — възхити се Хектор.

— А и ми харесва звукът на гласа й. Звучи готино.

— Забрави това, похотливецо — сгълча го Джо. — Ема е грозна като дъщерята на Франкенщайн. Пък и всеки път, когато ти се прииска да я чуеш, този малък бъркин ще бъде на твое разположение.

Налагайки се над възраженията на мъжете, Хектор реши Настя и Нела Восло да пътуват за Банкок, където да посрещнат кондора. Руските пилоти щяха да се отпуснат повече в компанията на жени, особено когато една от тях е красива рускиня.

Жените заминаха за Банкок с различни полети. Настя пристигна там първа, а Нела я последва осем часа по-късно с полет от Найроби. Срещнаха се в апартамента на Настя в авторското крило на „Мандарин Ориентал“ с изглед към река Чао Прая. И двете се бяха преоблекли във вечерни рокли и след като се прегърнаха, без да пускат ръце, отстъпиха по крачка назад, за да се огледат с приятелски интерес и одобрение.

— Изглеждаш прекрасно, Нела. Сякаш сме се виждали за последно вчера — възкликна Настя.

— Ти също! Роклята ти е разкошна, а цветът й толкова ти подхожда. „Прада“?

— Да, „Прада“ е — повторно я прегърна Настя. — Да пийнем по едно за срещата? В минибара намерих бутилка добра водка. — Тя наля в две коктейлни чаши, пълни с кубчета лед, и двете чукнаха замъглените чаши, след което Настя хвана Нела за ръката и я изведе на балкона.

— Проверих стаята — понижи глас тя — и мисля, че е чиста, но е най-добре да не рискуваме, затова ще говорим по работа тук. Знаеш ли какво ни очаква?

— Да, Хектор ми разказа всичко. Съобщи ми, че ще носиш снимки на онези, от които ще поемем нещата — дипломатично формулира задачата Нела.

Настя я остави за момент, за да донесе чантичката си от дневната, после затвори балконската врата зад себе си. Разгледаха снимките заедно.

— Този е капитанът — обясни Настя. — Казва се Юри Волков. На руски „волк“ означава „вълк“. С такова име предците му трябва да са били аристократи преди революцията. Като по-млад е летял на „МИГ-29“ за бившия Съветски съюз.

— Това им е най-добрият щурмовак. Само елитните руски пилоти са били допускани да летят с него.

— Да — съгласи се Настя. — Но сега е жертва на годините и алкохола, и вече не е елитен пилот. Помощник-пилотът му е Роман Спартак. Също е стар, но не толкова, колкото Юри.