Уилбур Смит - Порочен кръг

Нела реши да не пита Настя за дефиницията й за „стар“. Имаше тревожното чувство, че може да попадне в същата категория. Затова просто се поинтересува:

— Кога ще се запознаем с тях?

— Те са се регистрирали в хотела тази сутрин. Говорих по телефона с Юри Волков следобед, веднага щом се нанесох. Той вече беше получил съобщението, което смята, че му е изпратено от Карл Банок, и очакваше пристигането ни. Те двамата са също в този хотел. Уговорихме се с Юри да се срещнем на по питие в „Бамбуковия бар“ в седем и половина. Това ни оставя около час да преговорим всичко, за да не допуснем никаква грешка — обясни Настя.

В уговорения час двете жени слязоха с асансьора в „Бамбуковия бар“.

— Не забравяй, че не бива да ги познаем — напомни Настя на Нела, докато влизаха в салона, където вибрираха басите на тайландска джаз формация. Двамата руснаци седяха до бара на високи столове, тапицирани с имитация на тигрова кожа, и наблюдаваха вратата. Реакцията им последва в мига, в който двете се появиха на прага.

— Забелязаха ни — съобщи Настя, без да помръдва устни. — Ема Пурдом им изпрати копия на паспортите ни, когато влезе в тяхната мрежа. Ето… Юри се приближава. Трябва да е бил неотразим като по-млад.

— Аз съм Юри Волков — поклони се пред дамите руснакът и погледът му спря върху лицето на Настя. — Ти трябва да си Настя О’Брайън — поздрави я той на английски. — Доста странно име за ирландка — подаде й ръка и тя я пое.

— Някога се казвах Настя Воронова — отговори му на руски. — Но се омъжих за ирландец.

— Така ли…? Чудесно е да срещнеш толкова прекрасна дама така далече от дома! — превключи на родния им език Юри.

— Казвай ми Настя — подкани го тя, но премина на английски заради Нела. — Това е приятелката ми Нела Восло. Тя е южноафриканска бизнесдама.

Юри се обърна към Нела и стисна ръката й.

— Надявам се да извините английския ми, много лош е.

— Английският ви е отличен — без да мигне, отговори Нела, като разглеждаше някога приятните черти на лицето на пилота, върху които алкохолът вече бе оставил безпогрешен отпечатък.

— Благодаря ви, но не е истина. — Юри се обърна пак към Настя: — Собственикът ми нареди да ви взема в Казунду, за да се запознаете с него.

— Точно така. Имаме специален бизнес с Негово величество крал Джон — потвърди Настя.

— Позволете ми да ви представя моя колега и помощник-пилот Роман Спартак.

Юри приключи с официалната част и поръча водка за всички. Чукнаха чашите и Юри се извини, че трябва да види документите за самоличност на дамите, за да може да ги сравни с копията, изпратени му от неговия работодател. След като се увери в пълното съответствие, той се отпусна още повече и поръча още водка. След около час Настя се извини на мъжете и двете с Нела отидоха в женската тоалетна. Докато оправяха грима си пред огромното огледало, тя тактично попита:

— Имаш ли някакъв личен интерес към някого от двамата ни нови приятели, Нела?

— Благодаря, но не. Юри е много сладък. Но аз съм щастливо омъжена за страхотен мъж. Тези игрички съм ги забравила от години.

— Същото се отнася и до мен. Пък и утре ни чака тежък ден.

Пожелаха си лека нощ с пилотите и се уговориха на следващата сутрин да се видят във фоайето на хотела след закуска.

Когато слязоха долу, Юри вече беше поръчал две коли на хотела, които да ги закарат с ескорт до частното летище „Дон Мюан“.

В частната зала за заминаващите чакаха четиринайсет нови пасажери. Всички без изключение бяха изумително красиви тайландки. Бяха в приповдигнато настроение, бъбреха и се смееха високо, възбудено очаквайки да се отправят на африканското си приключение.

— Не мисля, че всички са момичета — сподели Настя. — Карл несъмнено угажда на перверзния си вкус. Но не говори високо и изтрий намръщеното си изражение от лицето.

Юри събра в една група всичките си пасажери и ги поведе през паспортния контрол и скенера на службата за безопасност. След като им разрешиха да напуснат летището, всички се качиха на минибуса, който ги откара до чакащия ги изтеглен встрани гигантски турбовитлов „Антонов“. Качиха се на борда по рампата, отворена отзад във фюзелажа.

Посрещна ги единствената стюардеса — беше африканка, — която поведе колоната от пътници през празния товарен отсек към херметизирания и климатизиран салон за пасажери след бордовата кухня и пилотската кабина. Когато всички се настаниха по местата си и си закопчаха коланите, стюардесата затвори херметичните врати и направи демонстрация на мерките за безопасност по време на полет. Междувременно пилотите подгряха двигателите и рулираха към началото на пистата.