Майкл Крайтон - Дрога

Пред болницата го изненадаха фотографите. Шарън го принуди да позира с нея, после снимаха още, докато й отваряше вратата на колата.

Шарън погледна през прозореца и му каза:

— Не забравяй за питието. Барът ми винаги е отворен и чака.

След това се надигна и го целуна.

Светкавиците избухнаха.

Прибра се уморен. Апартаментът му, както обикновено, беше пълна бъркотия. Никога не успяваше да го подреди, въпреки че идваше чистачка.

Избута някакви мръсни чорапи от канапето и седна да си прочете пощата. В повечето пликове имаше сметки. Писмо от приятел, в армията, който му пишеше, за да му каже, че не му харесва да е там. Бележка от туристическата агенция, с която го уведомяваха, че билетите му за Мексико го чакат и че резервациите за хотела са потвърдени.

Кларк щеше да замине на почивка за цял месец, след седмица.

Очакваше с нетърпение пътуването до Мексико, шанс да се махне от Калифорния и познатите си, шанс да остане сам със себе си.

Сега изведнъж перспективата да прекара месец в Мексико сам не му се струваше толкова привлекателна. Изненада се от самия себе си, че е възможно да мисли различно, трябваше да минат няколко минути, докато си даде сметка какво се е променило.

Шарън Уайлдър.

Веднага, щом го осъзна, прогони мисълта за нея от главата си.

Беше глупаво дори да му минава през ум такова нещо — хората от киното са ужасни, претенциозни, дребнави и разглезени като деца. Не биваше и да си помисля да се занимава с тях…

Въздъхна.

Стана и си наля питие, после реши, че ще й се обади — нищо особено нямаше да се случи, ако просто се обади.

Номерът на Шарън не беше в указателя, така че той позвъни на Гъртруд Финч и го взе от нея.

Строг и официален глас отговори:

— Резиденция на госпожица Уайлдър.

— Обажда се доктор Кларк. Дали…

— О, да, доктор Кларк. Госпожица Уайлдър остави съобщение за вас.

Кларк изпита странно чувство — отчасти удоволствие, отчасти нещо друго.

— Така ли?

— Да, господине. Ще ви го предам.

След кратка пауза чу:

— Доктор Кларк? Кей четири, Марина Капитан. Това е в Лонг Бийч. Очаква се да пристигнете след девет.

Кларк се намръщи.

— Да повторя ли, господине?

— Не — отговори той, все още намръщен.

— Благодаря, господине. Приятна вечер.

Мъжът прекъсна линията.

— Какво значи всичко това? — каза Роджър Кларк на глас.

Реши, че не знае нищо за всичко това, и отиде да вземе душ и да се преоблече.

Марина Капитан беше елегантно скъпо пристанище, пълно с огромни моторни яхти. През нощта яхтите — полирано дърво и блестящ никел — се поклащаха тихо в тъмнината. На кей четири беше привързана голяма яхта, осветена и шумна. Кларк тръгна натам. Когато приближи, видя танцуващи хора на предната и на задната палуба, и вътре, хора скупчени един до друг с напитки в ръка — пиеха, разговаряха, смееха се.

Качи се по трапа и прочете името на яхтата, елегантно изписано на носа: ВИХЪР II. Когато стъпи на борда, пред него застана нисък набит мъж по бански и синя риза.

— Кой си ти? — попита мъжът.

— Роджър Кларк.

— Не те познавам — каза мъжът.

— Търся госпожица Уайлдър.

— А, да! — Мъжът се усмихна. — Ти си докторът.

Протегна ръка.

— Добре дошъл. Винаги е добре да има лекар — може да си ни нужен след счупеното стъкло. Аз съм Пиетро O’Хара.

— Приятно ми е. Какво счупено стъкло?

— О… — отговори O’Хара. — Все още няма, но ще има. Знам го — устройвал съм такива партита и преди.

— Твоя ли е яхтата?

— Разбира се. — Засмя се. — Фирмен разход, разбира се. Не бих се справил иначе. Ела долу да те запишем в бумагите на счетоводителя ми и си вземи питие.

O’Хара се провря през тълпата към бара, Кларк го последва.

Хората бяха добре облечени, макар и доста безвкусно. Жените показваха силно разголени…

— Скоч? — попита О’Хара.

— Да, благодаря.

… гърбове, деколтета, бедра. Имаше няколко наистина ослепителни.

— Тя ще се забави — каза O’Хара.

— Моля?

— Шарън. Винаги закъснява, така да се каже. — Изкиска се гърлено, сякаш звукът идваше от червата му. — Интересуваш ли се от изкуство?

В ъгъла имаше момиче, изрисувано с боя за тяло в крещящи цветове, без никакви дрехи.

— Да.

— Чудесно. Аз съм художник. Ще ти покажа някои от работите си. Харесва ли ти конкретно това произведение?

— Кое произведение? — Отдели поглед от момичето и погледна O’Хара.

— Джуди — отговори O’Хара. — Направих я днес следобед. Особено ефективна композиция, струва ми се. Обичам цветни линии.