Майкл Крайтон - Дрога

— Престани да гледаш краката ми — подхвърли, докато се изкачваха.

— Внимавай — предупреди той — или ще те ухапя по глезена.

Шарън спря.

Вдигна един крак назад, към лицето му.

Той го погледна за миг, после захапа глезена. Беше доста приятен всъщност, солен и хубав.

Тя се засмя.

— Харесва ли ти?

— Не. Притеснява ме. Последния път загубих два предни зъба.

— Ще съм внимателна — каза тя и се засмя пак.

Горе, от мостика, виждаха как двойките танцуват на лунна светлина долу на палубата.

— Опасявах се, че няма да се обадиш — каза Шарън. — И се радвам, че реши да дойдеш.

— По всяко време — отвърна той.

— Добре тогава. По-късно — отвърна тя.

— Дами канят — каза той.

Шарън се засмя.

— Уау! Колко дръзки са докторите в свободните си вечери!

Той я погледна и си каза, че е странно, че всичко е адски странно. Питието го удряше доста сериозно. А Шарън отбеляза:

— Обичам грижовните мъже.

Той направи крачка, за да я целуне…

И пропадна. Пропада дълго, много дълго.

— Стани и изгрей!

Той отвори очи и усети аромат на кафе. Слънчевите лъчи струяха в голяма стая, обливаха широко легло. Чаршафите бяха меки.

Шарън Уайлдър стоеше над него по къса роба и с поднос в ръце.

— Добро утро. Добре ли спа?

Беше объркан, все още мислеше странно и бавно. Яхтата…

— Чудесно.

— Чудесно — повтори Шарън. Остави подноса на леглото и се протегна. — Аз също.

Кларк погледна другата възглавница на леглото, после пак нея. Беше без грим, косата й висеше разпусната и разрошена, изглеждаше чудесно.

Тя му подаде чаша кафе и каза:

— Надявам се, че нямаш нищо против. За снощи.

— Нямам — отвърна той и се напрегна да си спомни.

— Знам, че ти е било скучно — добави Шарън.

Спомняше си смътно — леко вълнение.

— Никак. Беше чудесно.

— Имах предвид партито — каза тя. — Ужасно парти.

— О, да.

Шарън се изкиска и го целуна по врата. Той разля кафето. Скочи. Шарън се изкиска пак.

— Харесвам те — каза му.

След това влезе в голямата съседна гардеробна, за да се облече. Той огледа стаята. Беше решена в златно и бяло, с огромно легло с балдахин.

— Това твоята спалня ли е?

Тя се засмя.

— Да. Не помниш ли?

Той погледна през прозореца и видя обширна морава.

— Твоята къща ли е?

— Да. Наричам я „Любовно гнездо“. Харесва ли ти?

— Е, не съм видял кой знае какво от нея.

— Глупчо, снощи ти показах всичко.

— Имах предвид къщата.

— И аз.

Шарън се появи, облечена с къса пола и блуза.

— Вероятно ще искаш да вземеш душ. Банята е ето тук. — Посочи една врата.

— Благодаря.

— През това време ще направя закуска. Яйца и бекон?

— Ти и готвиш?

— Само сутрин. Не обичам слугите да ми досаждат сутрин.

Шарън излезе, а той бавно се надигна от леглото. Не помнеше нищо от предната нощ, нищо след мостика на яхтата.

Беше странно, объркващо. Вероятно се бе напил до козирката. Обаче нямаше никакъв махмурлук — всъщност се чувстваше отлично. По-добре, отколкото от доста време насам. Обиколи стаята, разгледа тоалетката, шкафа, малкото писалище в ъгъла. Върху него имаше писмо. Погледна го с любопитство. Беше от туристическа агенция и уведомяваше Шарън, че двата й билета за Сан Кристобал са приложени. Плащането било осъществено от „Адванс Инкорпорейтед“ и всичко било наред. Полет от Лос Анджелис до Маями, прехвърляне на полет за Насо. Оттам със специален самолет на хотела до Сан Кристобал.

Кларк се намръщи. Никога не беше чувал за Сан Кристобал. Зачуди се и за хотела. В писмото не се споменаваше името му.

Странно.

Влезе под душа и пусна силно горещата вода. Излезе и се заозърта за дрехите си. Не бяха в спалнята. Погледна в коридора и видя вратовръзка и чорапи. Взе ги и продължи нататък, намери ризата си, после панталоните. Влезе в дневна, много семпла и елегантна. Сакото му беше хвърлено върху канапето, обувките бяха на пода до него, на масичката имаше две недопити мартинита.

— Намери ли всичко? — извика Шарън.

— Да, благодаря.

Облече се и отиде в кухнята. Шарън тъкмо слагаше яйца в две чинии. Седнаха и започнаха да се хранят. Шарън бързаше — след час имаше час в козметичен салон, след това фотографите…

Кларк се усмихна.

— Заето момиче.

— Не съвсем. Само предварителна шумотевица преди следващия филм. Всъщност следващата седмица заминавам на почивка.

— Странно. Аз също.

— Къде отиваш?

— В Мексико Сити.