Майкл Крайтон - Дрога

— Не — прекъсна го Кларк. — Грешиш.

— Искаш ли да живееш в скъп квартал? Обичаш ли някоя храна, защото е вкусна? Предпочиташ ли определен климат, дрехи, коли, картини, филми, книги, тоалетна хартия, тоалетен сапун, паста за зъби, певец? Не разбираш ли, че предпочитанията ти са предизвикани от нещо друго? Не виждаш ли, че всяка минута от живота ти те манипулират? Манипулират те „Проктър и Гембъл“, „Форд“, „Метро Голдуин“, „Рандъм Хаус“, „Брукс“, „Бергдорф“, „Ревлон“, „Ъпджон“…

— Не — каза Кларк. — Грешиш.

— Не греша — възрази Блъд и по лицето му изби пот. Погледът му беше прикован в камертона. — Кълна се пред бога, че съм прав.

— Грешиш — каза Кларк и удари камертона в бюрото.

Тих жужащ звук.

Харви Блъд не помръдна. Продължаваше да гледа Кларк, устните му се движеха, но не се чуваше глас. Кларк гледаше с известно любопитство — никога не бе прилагал обратната субстанция в такава голяма доза.

— Гонят ме! — изпищя Харви Блъд. — Всички са по петите ми!

Изхълца, по лицето му потекоха сълзи. След това заудря главата си в бюрото.

Кларк си погледна часовника.

Четири минути.

Излезе от стаята, следван от виковете на Харви Блъд и думкането на главата му в полирания махагон.

Останалото мина съвсем гладко. Кларк удари полицая долу по тила, извлече го встрани от сградата и го пусна на мократа трева.

Три минути.

Качи се в лимузината и запали двигателя. Тъкмо преди да потегли в паркинга влезе малка спортна кола и спря пред входа. От нея слезе момиче. Сюзън Райли.

Той я извика. Тя се приближи и го изгледа намръщено.

— Какво става?

— След малко ще гръмне — каза той и посочи сградата. — Цялата.

— Ще гръмне? Какви ги говориш?

— Качвай се — каза той.

Сюзън се поколеба.

— Бързо!

Тя се качи на задната седалка. Кларк си погледна часовника — имаше повече от две минути.

Подкара по шосето, сви вляво, измина около двеста метра, отби и спря. Оттук все още виждаха сградата.

— Наистина говориш сериозно — каза тя. В гласа й имаше страх и стъписване.

— Наистина, Сюзън.

— Вече не съм Сюзън. Сега съм Анджела Суийт.

— Съжалявам — каза той. — Сега пак си Сюзън.

Секундите отлитаха. След миг Сюзън попита:

— Откъде знаеш, че ще гръмне?

И млъкна. Разбра.

— Ти си побъркан!

— Очевидно — отвърна той и се ухили.

— Ти ще взривиш тази сграда?

— Очевидно.

Оставаше една минута. Кларк въздъхна.

— Не можеш да го направиш! Всичко е там — костюмите ми, музиката, всичко!

Той само сви рамене.

— Защо постъпваш така с мен? — изскимтя тя и се разрида.

В този момент централата на „Адванс Инкорпорейтед“ избухна.

Кларк реши, че експлозията е много добра — започна като приглушен тътен и се издигна като гигантска огнена топка, когато химическите складове пламнаха. Сградата като че ли се разлетя на хиляди парчета. Въздухът се изпълни с газове и искри.

Сюзън се разрида:

— Мразя те! Мразя те! Мразя те!

— Очевидно.

— Надявам се, като те хванат, да те заключат и да хвърлят ключа.

— Може и да го направят — каза той, запали двигателя и подкара по шосето.

— Ти си побъркан — каза тя. — Абсолютно побъркан.

— Това тепърва ще се разбере — каза той. Излезе на магистралата и подкара към полицията. Докато шофираше, се замисли дали не е права. Зачуди се дали наистина не е побъркан.

Реши, че вероятно не е.

Обаче нямаше как да е сигурен.

Синтезирани активни вещества от някои наркотични растения — Б. пр.

Квартал на хипита в Сан Франциско, наречен така подигравателно, като комбинация от името на Хайт-Ашбъри (заможен квартал в същия град) и хашиш — Б. пр.

Вероятно става дума за dextromethorphan — препарат, който потиска кашлицата и се използва като съставка в множество официални лекарства. При предозиране действа като дисоциативен халюциноген. — Б. пр.

„Макбет“, превод Валери Петров — Б. пр.

Героиня от романа на Тед Хюз „Железният човек“, заснет като анимационен филм през 1994 г. — Б. пр.

Песен на „Бийтълс“ — Б. пр.