Майкл Крайтон - Дрога

— Всички?

— Да. Решихме, че е много, много притеснително.

— Как да не е притеснително! — възкликна Кларк. Стана и отиде в кухнята. Джери тъкмо наливаше питиетата.

— Притеснително е колкото…

Изведнъж нещо го удари по главата, отзад.

Той падна, но бързо се надигна и вдигна поглед. Джери се бе навел над него с бутилка в ръка.

— Защо ме удари? — попита Кларк.

Джери изглеждаше объркан.

— Исках…

— Да ме проснеш в безсъзнание? Благодаря. — Разтри тила си, който пулсираше болезнено.

— Във филмите винаги се получава — каза Джери и остави бутилката.

— Много ти благодаря.

— Ами… за твое собствено добро е — каза Джери. — Трябва да си дадеш сметка, че си болен. Трябва ти време, за да се възстановиш.

— И ти току-що опита да ми помогнеш? — изсумтя Кларк.

— Не знам — каза Джери. Изглеждаше смутен. — Ето. Вземи. Изпий го и си върви. — Подаде му чаша мартини. — Не мога да направя нищо повече за теб, Родж.

Кларк погледна мартинито и продължи да разтрива тила си.

Нямаше никакъв напредък с Джери. Нямаше никакъв напредък с никого. Всичко беше…

— Аз съм болен, така ли?

— Виж, Родж, това е болест. Като всяка друга. Ще се оправиш, но е нужно време. Всички вярваме в теб.

— Джери — каза Кларк натъртено. — Не знам за какво говориш.

— За всички нас това е шок — каза Джери.

— Кое?

— Цялата тази работа.

— Каква работа?

Джери се обърна, взе изрезка от вестник от хладилника и му я подаде.

Кларк я прочете бързо. Заглавието гласеше ЛЕКАР ВЪДВОРЕН.

Репортажът беше кратък и неясен, описваше как доктор Кларк от Мемориалната болница „Лос Анджелис“ нападнал една секретарка в лекарската практика, госпожица Джанис Конър. Тя извикала полицията и Кларк бил задържан. По-късно госпожица Конър отказала да подаде оплакване и той бил предаден на доктор Харви Блъд за лечение.

— О… — възкликна Кларк.

— Трябва да призная — каза Джери, — че не ми изглеждаш луд, а само малко объркан.

— Ти пък да не си наред? — каза Кларк и потупа изрезката с пръст. — Това е накисване, Джери.

— Накисване?

— Да. Този тип, Блъд, уреди да замина за един карибски остров, където дрогират гостите и после…

— Виж, Родж…

— Това е истината. Кълна се.

— Искам да ти вярвам, Родж, но не съм аз този, когото трябва да убеждаваш.

В този момент Кларк чу сирените. Приближаваха се.

— Какво е това?

— Кое? — попита Джери невинно.

— О, за бога! — възкликна Кларк. Отиде до спалнята и надникна вътре. Видя Линда, свита в леглото, все още стиснала телефонната слушалка.

— Благодаря за всичко — каза Кларк.

И побягна.

Подкара в момента, в който полицейските коли спряха пред сградата на Джери. Вече беше четири сутринта и зората изсветляваше небето над планините на изток.

Времето сега беше много важно. След разсъмване щяха да го хванат много по-лесно, а разсъмването щеше да настъпи съвсем скоро. Почувства как се връща старият му гняв, слепият гняв, който го караше да се поти и да трепери.

Сега беше сам — вече беше сигурен в това. Нямаше кой да му помогне. Трябваше да намери решение сам, и при това бързо.

Като начало, трябваха му някои неща. Къде да ги намери?

Само едно място му дойде наум — болницата.

Промъкна се през служебния вход и през подземните коридори стигна до асансьорите. Никой не го видя. Беше сам с шума от отекващите си стъпки и свистящите тръби над главата си.

Качи се в асансьора, натисна бутона за четвъртия етаж и го задържа. Вратата се затвори и кабината се плъзна плавно нагоре, без да спре никъде.

На четвъртия етаж вратата се отвори. Той излезе. Точно отпред имаше табела — КЪМ ОПЕРАЦИОННИТЕ ЗАЛИ.

Точно там искаше да стигне.

Влезе в едно служебно помещение и намери работен комбинезон и синя риза, каквито носеха хората от поддръжката. На закачалка висеше и транзисторно радио. През нощните смени чистачите го носеха със себе си за компания. Облече ризата и комбинезона, окачи транзистора на ремъка през рамо и го включи.

Засвири песен на „Бийтълс“. Той не й обърна особено внимание. Забута количката. На количката имаше няколко рафта с консумативи и голям платнен чувал за боклуците.

Вкара количката в операционния блок през люлеещата се врата. Радиото свиреше с пълна сила. На регистрацията седеше нощна сестра. На голямата черна дъска до нея записваха предстоящите и задраскваха приключилите операции. В операционния блок имаше две сестри от интензивното отделение и чистач, който лъскаше подовете в операционна 2.