Майкл Крайтон - Дрога

Кларк си погледна часовника, а Харви Блъд попита добродушно:

— Колко време остава?

Кларк не отговори.

— Няма смисъл да го криеш. Знаем какво се случва. Току-що ми се обадиха от полицията. В Мемориалната болница е извършена кражба. Особена кражба — малко етер и малко кислород. Е, кой би откраднал етер и кислород, Роджър?

Кларк почувства как всичко му се изплъзва — плановете, подготовката му — и изчезва в някакъв ужасен висш план.

— Какъв съм глупак — каза той.

Оставаха десет минути.

— Не глупак, Роджър — възрази Блъд. — Просто късоглед. Не допускай това да те потиска. Може да се случи на всекиго. От гледна точка на корпорацията, всички ние сме много доволни от това, което направи ти. Помагаш ни много, невероятно много. Сега, когато сградата рухне, стореното от теб няма да има цена. Няма да можем да ти се отблагодарим както подобава.

„Има още време — помисли си Кларк — да изтичам и да изключа кабела от контакта. Има още време, за да спра всичко това…“

— Истината е — продължи Блъд, — че изнесохме документите и книжата си от сградата. Направихме го преди четири дни, защото бяхме наясно, че скоро ще се задействаш. Ако приемем, че умееш да правиш взривни устройства — а етерът и кислородът са достатъчно мощна комбинация, — можем да очакваме, че цялата сграда ще се срути. Помисли какво ще означава това — няма сграда, няма лаборатории, няма нищо. Очевидно е, че няма да сме в състояние да изпълним договорните си задължения. Очевидно е, че клаузите за застраховките, които са включени в сключените договори, ще влязат в действие. И очевидно застраховката за сградата — малко над пет милиона — ще отиде за финансиране на жизнеспособните ни проекти. Значи, сам виждаш, всичко ще се нареди чудесно.

Кларк най-накрая успя да проговори.

— Ами аз?

— Да, признавам, че представляваш проблем. Ти си луд. Нападнал си едно момиче, избегнал си грижите на институциите, летял си из Карибските острови и сега си избягал пак, като си заплашвал приятели и познати. Като връх на всичко, унищожаваш една корпорация. Напълно откачено. Не се съмнявам, че съдът ще те намери за крайно опасен и склонен към убийства и ще те въдвори в щатска институция.

— Разбирам. Обаче аз ще…

— Ще проговориш? Да. И тъкмо заради това представляваш проблем.

— И заради това ще ме убиете.

— Не веднага, Роджър. Не веднага.

Кларк стана.

— Всичко сте измислили. От самото начало сте били наясно какво правите.

— Да. И се радваме, че е така — каза Блъд.

Кларк извади спринцовката от джоба си и я вдигна над бюрото. Розовата течност се виждаше ясно.

— А помислил ли си за това? — попита.

Харви Блъд не помръдна. Лицето му остана безизразно, въпреки че гледаше спринцовката.

— Роджър, постъпваш глупаво.

— Мисля, че най-накрая проявявам разум.

— Роджър, няма нужда да…

— Не съм съгласен. — Кларк вдигна спринцовката към светлината и натисна леко буталото, за да изкара въздуха. Тънка струйка течност пръсна нагоре.

— Роджър, тази доза е голяма…

Блъд посегна към чекмеджето на бюрото. Кларк се спусна бързо напред и затръшна чекмеджето с коляно. Блъд изкрещя от болка.

Кларк заби иглата в рамото му, през дрехите. Почувства кожата и мускула. Настина буталото и впръска съдържанието.

Блъд не помръдна. Челюстта му увисна от ужас и той стисна рамото си.

Кларк го избута настрани от бюрото, отвори чекмеджето и извади пистолета. До него беше малкият камертон. Показа го на Блъд и се усмихна.

— Слушай, Роджър — заговори Блъд бързо. — Виж, можем да измислим нещо…

— Не, не можем.

— Роджър, държиш се глупаво. Ако си мислиш, че с това ще спреш корпорацията…

— Мога да спра теб.

— … много грешиш. Аз не съм сам. „Адванс“ не е сама. Из цялата страна се появяват фирми като нашата. Ако ние не направим нещо, ще го направи някой друг. Невъзможно е да ни спреш. Това е вълната на бъдещето. Тя връхлита — независимо дали ти харесва, или не.

Кларк вдигна камертона.

— Не виждаш ли? — каза Харви Блъд. — Не разбираш ли? Бориш се за принцип, който не съществува. Ти вече си манипулиран, дърпан, бутан от твоя свят. Мислиш, че някоя кола е красива? Ако е така, то е защото са платени милиони за реклами, които да те накарат да мислиш така. Мислиш, че някоя жена е красива? Ако е така, то е защото някой е планирал модата, дрехите, походката, говора…

— Не — прекъсна го Кларк. — Грешиш.

— Против медикаментите ли си? Ако си, значи си в малцинството. Най-продаваните лекарства с рецепта в страната ни са успокоителните и приспивателните. Всички ги вземат. Всички ги искат. Всички ги обичат…