Майкл Крайтон - Дрога

За Роджър нямаше никакво съмнение. Не само беше важна — беше очарователна. Беше огромно интелектуално предизвикателство, огромен стимул.

— Нужно е да установим — каза Джордж — какви са максималните дозировки на тези субстанции. Досега ги използваме предпазливо, защото не знаем какви са горните граници. Подозираме обаче, че не получаваме пълните ползи от прилагането на субстанциите. Това е твоята задача. Искаме да установиш тези гранични дози. Първоначално ще работиш с животни, а после, когато поставиш основите, и с хора.

„Колко вълнуващо“, помисли си Роджър. Представяше си поредиците експерименти, които щеше да осъществи, и постепенния напредък към крайния успех на този невероятно интересен проект.

— Едно последно предупреждение — продължи Джордж. — Тези субстанции са много силни и много скъпи. Производството е много сложно и засега с това се занимава само един човек.

— Само един?

— Да. Харви. Единствено той знае формулата и не желае да я предаде на никой друг.

В първия момент това се стори странно на Роджър, но като се замисли, той започна да разбира причините. Харви проявяваше предпазливост. Трябваше да е предпазлив. Тези субстанции можеха да са опасни, ако попаднат в лоши ръце. Можеха да бъдат… да, експлоатирани.

— Виждаш ли, Роджър, в момента фирмата печели всичките си доходи от тази субстанция и прилагането й на острова. С парите от това се финансират всички изследвания в тази голяма сграда, всички наши проекти, като Шарън Уайлдър или Сияйното момиче.

Роджър кимна. Два отлични проекта. Мили млади момичета получаваха шанса на живота си да успеят. Много стойностни, добродетелни проекти.

— Та значи Харви е много внимателен. И предоставя само ограничени количества от субстанциите. Не ги губи, хаби или нещо подобно.

— О, не — отвърна Роджър. — Не бих направил нищо такова.

Джордж го изгледа особено, усмихна се и излезе.

Лаборантката каза:

— Ще си прекараме чудесно тук.

Роджър можеше само да се съгласи. Започна работа веднага.

Следващите две седмици бяха най-щастливите в живота му. Имаше стойностен проект и посвети на него цялото си време. Живееше на последния етаж на сградата, така че беше много удобно. Беше близо до работното си място и не се налагаше да се отдалечава от него по никакъв повод. Ако имаше нужда от нещо, му го доставяха незабавно. Всичко беше повече от добре.

Веднъж видя Шарън Уайлдър и тя сякаш се зарадва, че го вижда. Попита го как я кара и той отговори, че всичко е чудесно.

През втората седмица видя Сюзън Райли, Сияйното момиче. Изглеждаше изненадващо различна. Бяха направили с нея различни неща — подстригана коса, променен грим на очите. Приличаше на друг човек. Тя му каза, че и той изглежда различно. Роджър се почувства много поласкан.

Към края на втората седмица започна да сънува. Първо се случваше само от време на време — присънваха му се странни, дразнещи неща. Смущаваха съня му.

Помисли дали да не сподели за тях с Джордж, но не го направи.

Боеше се, че Джордж би могъл да го отстрани от работата по проекта, ако научи. В края на краищата не би допуснал нестабилен човек да работи по толкова важен проект.

Чувстваше се доста нестабилен.

Сънищата започнаха да се явяват всяка нощ. Винаги бяха еднакви. Летеше със самолет над тропически острови, над блестяща синя вода. Беше щастлив, защото сам пилотираше самолета. След това машината навлизаше в гъста мъгла, която започваше да го безпокои.

Будеше се плувнал в студена пот.

Може би, мислеше си, работя прекалено много. Проявяваше все по-силен интерес към лаборантката си, която също проявяваше интерес към него. Тя започна да прекарва нощите в неговата стая и той сънуваше по-малко, когато беше при него.

С времето обаче сънищата се задълбочаваха. Навлизаше в мъглата, после някак знаеше, че тя има край — ужасяващ край. Имаше нещо извън успокояващата, плашеща бяла мъгла.

Престана да кани лаборантката да остава при него. Страхуваше се да не проговори насън и тя да го издаде на Джордж, защото това означаваше да го отстранят от проекта. Не можеше да допусне това да се случи. Защото живееше за този проект. Той означаваше всичко за него.

Всичко.

Някъде по средата на втория месец сънищата му пробиха мъглата. Видя какво има там — беше нещо като кошмарен стол.

Събуди се веднага. Трепереше, беше плувнал в пот, ядосан. Не разбираше точно защо, но беше много, много ядосан.

Стана от леглото, изпълнен с безмълвен гняв, и се облече. Нямаше ясна представа какво прави или къде отива.