Майкл Крайтон - Дрога

— Роден съм под нещастна звезда — отвърна Кларк.

— Божичко! — възкликна Сюзън. — Това е много лошо.

Кларк въздъхна. Беше невинна, ококорена и хубава. И нямаше шанс да я накара да разбере и след милион години.

Отиде до вратата.

— Сестра!

Прегледът беше кратък. Момичето беше в отлична физическа форма. Отлична форма.

Докладва на Блъд.

— Много се радвам да го чуя — каза Блъд.

— Малко глупава е, разбира се…

— Много се радвам — каза Блъд.

— И ще имате много работа, докато направите от нея някаква певица…

— Готови сме — отбеляза Блъд тихо — да работим.

— Аз не съм — отсече Кларк.

Блъд сякаш се изненада.

— Мислех, че сме преодолели това. Мислех, че си започнал да разбираш.

— Ето какво разбирам — каза Кларк. — Разбирам, че преди месец бях щастлив доктор, който работи в щастлива болница. Не бях чувал за синя урина, мнима кома и Райски остров. Не бях чувал за тази проклета корпорация, за Шарън Уайлдър или за сияещо Сияйно момиче.

— Много умно. Може да го използваме.

— И през ум не ми беше минавало, че мога да се обаждам на полицията от летището в Маями или че ще ме отвлекат, или че ще ме държат като затворник насред проклетата Санта Моника. И искам да се махна.

Блъд сви рамене.

— Боя се, че не можеш да се махнеш.

— Поне мога да опитам.

— О, да, можеш да опиташ, разбира се. Може дори да успееш за няколко часа. Но не и за дълго. Ще те върнем веднага. Не разбираш ли, Роджър, вече си с нас. Вън от тук, извън тези стени, ти си нищо. Абсолютно нищо. Няма къде да отидеш, няма при кого да отидеш. Приятелите ти ще те избягват. Те вече не са твои приятели. Старият ти свят ще се отрече от теб — вече не е твой свят. Сега си с нас.

— Как ли пък не!

Блъд го гледа няколко секунди, без да мигне.

— Виждам, че си сериозен. Съжалявам.

— Недей да съжаляваш.

— Но аз съжалявам. Не искам да те използвам по този начин. Наистина. Мисля, че ще пропилеем един добър ум. Но същевременно съм благодарен за възможността, която се открива. Трябва да призная, че Джордж първи помисли за това, но си остава фактът, че за нас си чудесна възможност, Роджър. Ти си идеален.

Вдигна слушалката на телефона на малката масичка до бюрото и каза:

— Дай ми секция седем.

Докато чакаше със залепена за ухото слушалка, добави:

— Всички те ще се зарадват. Всъщност те са лешояди, които летят наоколо и чакат шанса си. И сега го получават.

Заговори по телефона:

— Джордж? Подготви серията веднага. Да… да, боя се, че да.

Затвори.

— Виждаш ли, Роджър, бихме могли да използваме човек с твоите качества по различни начини. Можем да те използваме да ни помагаш, да подготвяш проектите и начинанията ни. Или можем да те използваме по други начини. В края на краищата виж квалификацията си. Ти си добър лекар. Имаш познания по анатомия, фармакология, биохимия. Имаш опит в биологията и си обучен да водиш научни наблюдения. Безценни качества, наистина.

— Безценни за какво?

— Като обект на експерименти, разбира се. Вратата зад гърба му се отвори. Влязоха двама от охраната и сграбчиха Кларк за лактите.

Харви Блъд се изправи.

— Мисля, че ще ти се стори интересно, Роджър. Двамата го измъкнаха от кабинета.

— Добре, добре — каза Джордж Вашингтон. — Добре, добре, добре.

Наведе се над Кларк и притегна кожените каиши, с които той беше завързан за дървения стол.

Намираха се в лаборатория и столът беше на колела, върху метални релси, които водеха към врата в дъното на помещението.

— Ще те наблюдаваме — каза Вашингтон — дистанционно. Искам да знаеш, че сме взели всички предпазни мерки.

— Звучи успокояващо.

— Смятам — продължи Вашингтон, след като затегна единия каиш, — че е редно да знаеш малко повече за тази експериментална поредица. Няма да използваме субстанции. Никакви. Вместо това ще използваме принципа К.

— И той е?

— Роджьр, толкова враждебно си настроен! Опитай да гледаш на това като на интересно преживяване. Принципът К най-напред е разработен в Монреал. Изследователите експериментираха с кученца, отглеждани от раждането в среда с нулеви сетивни стимули. Държат ги в пълна тъмнина, при постоянна температура, постоянен звук в продължение на шест седмици след раждането. След това ги извеждат в нормална среда.

— И те полудяват.

— Не. Всъщност не. Но се държат много особено. Например имат зрение. Очите им реагират на светлината и така нататък. Но не умеят да организират визуалната информация. Блъскат се в стените например, такива неща. Не могат да разберат какво означават визуалните стимули.