Майкл Крайтон - Дрога

— Ами аз? — попита Кларк. — Защо ме забъркахте във всичко това?

— Имаме нужда от теб.

— За какво? Да избера Сияйното момиче?

— О, не. Това е нищо. Имаме сериозни планове за теб, още от самото начало.

— За острова ли?

— Не. Други неща.

— Какви например?

— Очакваме — отговори Блъд — да използваме знанията ти за лекарствата и изпитанията им. — Вдигна ръка. — И моля, без отегчителни приказки, че ще ни се противопоставиш, ще ни откажеш, ще се бориш срещу нас. Можем да те принудим да ни сътрудничиш и ако си умен, ще го направиш доброволно. В края на краищата можем да те направим богат.

Лимузината спря пред входа на „Адванс“.

Когато слязоха, Блъд си погледна часовника и каза:

— Пак излязохме от графика. Закъсняваш за срещата си.

— Имам среща?

— Да. Със Сияйното момиче.

— И какво се очаква да направя с нея?

— Ще я прегледаш, разбира се — отговори Блъд. — Ти си лекар. Искаме пълен доклад за физическото състояние на нашето момиче. В края на краищата — добави той — ще вложим в това същество много време, усилия и пари. Ужасно много.

В кабинета имаше бюро, кушетка за прегледи и медицинска сестра. Момичето, сега облечено с обикновена пола и блуза, седеше на стол с лице към бюрото. Погледна през рамо, когато Кларк влезе.

Сестрата беше възпълна и строга.

— Можеш да излезеш — каза й Кларк. — Ще те повикам, когато имам нужда от теб.

— Винаги трябва да присъства медицинска…

— Излез — каза Кларк тихо — или ще те изритам.

— Но, доктор Кларк…

— Аз ще се погрижа за Блъд, ако това е проблемът. Освен това кабинетът се подслушва.

Сестрата го изгледа гневно, но излезе. Кларк заобиколи бюрото и седна. Веднага започна да тършува в чекмеджетата. Момичето го наблюдаваше мълчаливо.

— Казвам се — каза Кларк — Роджър Кларк и съм лекар.

Момичето кимна, все така без да каже дума. Наблюдаваше го, докато ровеше из книжата и между цветята във вазата на бюрото. Той нямаше представа какво търси — по филмите беше малко и черно, с жички.

— Съжалявам — каза той, без да престава да рови из чекмеджетата и да ги затваря шумно, — но не знам името ти.

— Сюзън Райли. И искам да ти благодаря.

— На мен?

Той вдигна диктофона и погледна под него, после погледна телефона.

— Да — каза тя. — Задето ме избра. Видях, че ти ме избра. Седеше на първия ред.

— Ъммм — изсумтя Кларк. — Не мога да го намеря.

— Какво търсиш?

— Микрофона. Знам, че тук някъде има микрофон.

— Че защо да има микрофон?

— Защото тази корпорация има персонален подход — отговори Кларк. — Проявяват силен персонален интерес към служителите си.

— Това ми харесва — каза Сюзън Райли и се усмихна. Имаше чудесни равни бели зъби. Отблизо очите й бяха черни и огромни.

— Така ли? Става малко отегчително.

— Единствено — каза Сюзън, облегна се и кръстоса крака — не знам за какво съм избрана.

— Избрана си да бъдеш Сияйното момиче.

— Да, но какво е това?

— Сияйното момиче е рокпевица. Имаш група, която се казва Научно пришествие.

— Рокпевица? Че аз не мога да изпея и една нота…

— Те ще се погрижат за това — каза Кларк. — Те се грижат за всичко. А ти ще спечелиш много пари. Добре платеният служител е доволен служител.

— Да — каза Сюзън Райли, все така намръщена. Продължаваше да мисли за певческите си способности. На Кларк му мина през ум, че може и да не е кой знае колко интелигентна.

— Предполагам, че ще ми дават уроци по пеене — каза тя.

— Вероятно.

— Вълнуващо е, в някакъв смисъл.

— Вероятно.

— Не си ли съгласен, че е вълнуващо?

— Честно казано — отговори той, — не. Мисля, че е плашещо. Мисля, че е ужасяващо, но не мисля, че е вълнуващо.

— О… — учуди се тя. — Не си ли служител?

— За мен се грижат старателно — отговори Кларк.

Тя млъкна. Кларк беше сигурен, че я е объркал и че от самото начало е била предостатъчно объркана. Всъщност не беше много честно да прехвърля терзанията си на нея.

— Слушай — каза й. — Като лекар, ще ти дам един съвет.

— Да?

— Махни се. Махни се от всичко това, още сега. Забрави парите, славата и лимузините пред концертните зали…

— Какво? — Гледаше го с удивление.

Той разпери безпомощно ръце.

— Просто забрави това проклето нещо. Ти си мило момиче. Омъжи се за някой късметлия и го направи щастлив. Излез оттук, омъжи се, разведи се, пак се омъжи, роди деца, разведи се — прави както правят в Калифорния и бъди щастлива.

— Ти си много особен — каза му тя, погледна го и придърпа надолу късата си поличка.