Майкл Крайтон - Дрога

— Как точно съм загазил?

Харви Блъд си погледна часовника и се качи в колата. Кларк го последва. Вътре вече имаше двама мъже, седнали на малките сгъваеми седалки. Пред тях имаше отворени куфарчета, графики, книжа.

Лимузината потегли.

— Как съм загазил? — настоя Кларк.

— По-късно — отряза го Блъд и се обърна към двамата мъже.

— Сведохме ги до двайсет, Харви — каза единият. — Доста добра група. — Засмя се. — Някои дори могат да пеят.

— Това са глупости — каза Блъд и се обърна към другия мъж.

— Психологическите тестове завършиха — каза той. — С всичките двайсет финалисти. Корелацията със соматичния тип на телесната форма е много прецизна. Всъщност имаме разделяне на две групи. Едната наричаме проециращо-афективна група, с високи необработени резултати по измерители дванайсет, делта и девет. Другата група е его-флексната, която показва високи резултати по измерители пет, бета и две. Трудно е да се прецени коя от двете ще е по-добрият избор.

— Разбирам. — Блъд кимна.

Първият мъж каза:

— Подготвили сме стандартизирани костюми, схемата е установена. Трябва само вашето крайно решение.

— Костюмът на СМ?

— Имаме предварителен модел. Ще го носят всички момичета. Техниците току-що приключиха с окабеляването.

— Добре. Звукът?

— Ще се занимаваме с това после. Миксиращото студио се справя отлично, мисля, че ще се съгласите. И момчетата се сработват чудесно.

Блъд кимна и се облегна. Вторият мъж му подаде няколко графики, с точки, отбелязани по особени кръгли оси. Кларк никога не бе виждал такива графики. Имаше и няколко страници със снимки, но и те бяха особени. На едната страница видя лицата на двайсет момичета, а на останалите — отделни снимки на крака, лакти, рамене, стъпала. На всяка страница имаше печат „Проект Сияние“.

— Какво е това? — попита Кларк.

— Мълчи — отряза го Харви Блъд. — Мисля.

Аудитория, празна, редове дървени седалки се губят назад в тъмнината. Пред тях се простира гола осветена сцена.

Харви Блъд се отпусна на първия ред и вдигна очи към сцената. Двамата мъже седнаха от двете му страни. Кларк седна до единия от тях.

След малко мъж с тъмен костюм излезе на сцената и постави стойка с микрофон с тежка основа. Остави я в средата, точно пред Блъд, и попита:

— Готови ли сте, сър?

— Готови сме — отговори Блъд, извади очила, избърса ги с вратовръзката си и си ги сложи. Скръсти ръце на гърдите си и погледна с очакване.

— Има три кръга — обясни единият от мъжете, след като се наведе към Кларк. — Доктор Блъд може да елиминира по всяко време. Разбираш ли?

— Не — отговори Кларк.

— Скоро ще разбереш — каза мъжът.

Изгасиха светлините на сцената. Нечий глас обяви:

— Номер едно.

Излезе момиче. Беше високо и стройно, с нежно лице, с черни памучни панталони и бяла дантелена блуза.

— В първия кръг — прошепна съседът на Кларк в ухото му — момичетата обличат каквото искат. В следващите два кръга облеклото е стандартно. Този кръг обаче е важен, за да се оцени проецирането на личността и предаването на афекта.

— О…

Момичето мина бавно по сцената, без да обръща внимание на мъжете на първия ред. Стигна до другия край, обърна се, тръгна назад. Кларк извърна глава, за да види какво прави Блъд. Мръщеше се.

Блъд попита:

— Защо е с панталони?

— Интерференция на егото — отговори единият от мъжете. — Подсъзнателен комплекс за отдръпване. Разчита на послание за ранимост.

Блъд продължи да се мръщи.

— Отрежете я.

Помощникът взе малка радиостанция и нареди:

— Отрежете едно.

След кратка пауза гласът обяви:

— Номер две.

На сцената се появи друго момиче — ниско, с големи гърди и яки бедра, с дръзко изражение. Беше с минипола и пуловер.

— Проециращо-афективна — прошепна единият от мъжете. — Изписано е на челото й.

— О… — отвърна Кларк.

Блъд като че ли хареса това момиче. Усмихна се леко, но не каза нищо. Момичето излезе от сцената и се появи ново, чернокосо, с кожена пола, елек и ботуши.

— Странно, но тази е егофлексна, макар и да не изглежда така.

Кларк се обърна, за да види реакцията на Блъд, но лицето му беше безизразно.

Четвъртото момиче беше с къса плетена рокля. Имаше големи гърди и руса коса.

— Виж само как ходи! — каза Блъд. — Ужасно! Отрежете я.

И така минаха всичките двайсет момичета. Кларк опита да разгадае какво се случва, но не успя. От време на време някой от асистентите се обръщаше към него и опитваше да му обясни, но обясненията им не помагаха. Разбра единствено, че избират момиче.