Майкл Крайтон - Дрога

— Съжалявам, но не ви чувам…

— Казах, свържете ме с полицията.

— По спешност ли е?

— Разбира се, че е по спешност — отговори той и се обърна в тясната кабина, за да погледне зад гърба си.

— С коя полиция желаете да ви свържа? Полицията на Маями, на Маями Бийч или полицията на летището?

— Все едно — каза Кларк. — Само побързайте.

Някой почука на стъклото на кабината. Той се обърна.

Видя двама мъже с шлифери.

— Момент — каза на телефонистката, отвори вратата и каза троснато: — Говоря по телефона.

Единият мъж се усмихна и каза:

— Ние сме полицейски служители.

„Много бърза реакция“, помисли си Кларк, после си даде сметка, че е твърде бърза, прекалено бърза.

— Легитимирайте се.

Двамата бръкнаха в джобовете си и извадиха значки в малки кожени калъфи, но ги скриха толкова бързо, че той не успя да ги види както трябва. Все пак приличаха на…

— Вие ли сте Роджър Кларк?

— Да.

— Доктор Роджър Кларк, от Лос Анджелис, Калифорния?

— Да…

Другият гледаше снимка и някакъв лист.

— Бял мъж, на двайсет и осем, един седемдесет и пет, телосложение нормално…

— Аз съм Роджър Кларк, но не разбирам…

— Моля придружете ни — каза първият и се усмихна. — Точно вас търсим.

— Така ли? — Кларк неохотно излезе от телефонната кабина. — А защо?

— Доста известен сте, доктор Кларк. Вие го знаете, разбира се. Дяволски известен.

Поведоха го по коридора, застанали от двете му страни.

— Всички ви търсим, тъкмо вас искахме да видим.

— Мен?

Изглежда, им се стори разтревожен, защото вторият тип се усмихна окуражително и каза:

— Рутинно е. Нуждаем се от помощта ви, нищо друго.

— Помощ?

— Да, точно така. Рутинно е.

— Рутинно какво?

— Ще ви обясним всичко — отговори онзи.

Докато крачеха, Кларк се усъмни. Някак си не му приличаха на ченгета. Може би защото бяха твърде учтиви. Не беше нормално. И го водеха твърде бързо по коридора. Отпред видя изходите, фоайе за изчакване, бар…

Спря.

— Един момент!

Те също спряха и се обърнаха към него. В израженията им Кларк долови някакво съжаление, някакво колебание и внимание. Усмихнаха се.

— Елате, докторе.

— Всичко ще е наред, докторе.

Уловиха го за лактите и го поведоха напред.

— Вие не сте ченгета — каза Кларк.

— Разбира се, че сме — възрази единият.

— Какви други може да сме, докторе?

— Не знам — отговори Кларк. — Но знам, че не сте ченгета. Вие сте измамници.

Двамата мъже се спогледаха.

Единият каза:

— Всичко е наред, докторе.

— Всичко ще е наред — добави другият.

Кларк започна да се съпротивлява, но те го стискаха здраво.

— Роджър, не прави сцени. Просто върви кротко.

— Не прави глупости, Роджър. Успокой се и върви.

Той започна да се съпротивлява по-силно. Хората се обръщаха и го гледаха как се гърчи и извива между двамата.

— Няма полза от това, Роджър — каза единият успокоително.

— Просто стой кротко, Роджър, Всичко ще е наред.

Изведнъж той спря да се съпротивлява. Отпусна се и продължи спокойно между двамата. Имаше план.

— Така е много по-добре, Роджър.

— Много по-приятно, докторе.

Напред, до вратата към фоайето за изчакване, стоеше полицай.

Истински полицай, със синя униформа, с увиснала на лявата китка гумена палка.

Ченге.

Кларк позволи да го поведат напред и не каза нищо, докато почти не се изравни с полицая. И тогава започна да се дърпа и да крещи:

— Помощ! Отвличат ме! Помощ! Полиция!

Чувстваше се глупаво, но беше изплашен и го полазваха ледени тръпки в ръцете на двамата мъже. Униформеният полицай ги изгледа, после попита:

— Какво става тук?

Единият мъж отговори:

— Водим го, Сам.

Униформеното ченге кимна.

— Окей, лейтенант. — Вгледа се в Кларк. — Значи това е…?

— Да, Сам. Това е Роджър Кларк.

— Сериозно? — каза Сам и избута синята си фуражка назад, към тила. — И го намерихте тук? На летището в Маями! Е, това ако не е късмет…

Единият от мъжете се наклони към него.

— Не съвсем, Сам. Получихме сигнал.

— А-а-а… — Сам кимна многозначително.

— Хайде, Роджър, да вървим — каза единият от двамата и го насочиха към фоайето. Кларк беше изумен, толкова стъписан, че не можеше да се бори повече. Изглежда, тези двамата в края на краищата бяха истински полицаи. Освен ако и униформеният не беше фалшив.

Но не, не изглеждаше възможно. Прекалено сложен маскарад, без някаква особена цел…

Заведоха го в бара, който беше тъмен и шумен. После в един ъгъл.