Майкл Крайтон - Дрога

— Какво правите в тези случаи?

— Това — отговори Льофевър — е работа на нашия психолог.

Психологът — слаб мъж със спортна риза и измачкани памучни панталони, се усмихна стеснително:

Проучвам основните причини за тези автодеструктивни фантазии. И ги коригирам. Процесът е бавен, понякога трае дни. Това е причината да внушаваме на гостите си още от самото начало, че нашите съоръжения са абсолютно безопасни, че никой никога не се е наранявал сериозно, докато е бил в курорта. Така затрудняваме в максимална степен изграждането на фантазии, включващи телесни повреди.

— А междувременно — добави Льофевър — нашият социолог се занимава с други въпроси. Когато стартирахме този курорт, смятахме да бъде изолирано убежище, без никакви комуникации с външния свят. Никакъв телефон, никакъв телеграф — гостите не могат да се свързват с никого, никакви съобщения не достигат до тях. Опитахме да го задействаме по този начин, но не се получи. Не беше трудно да убедим бизнесмените, че бизнесът им може да почака и че могат да минат и без ежедневни разговори с Ню Йорк или Лондон. Не беше проблем. Какво можеш да направиш обаче, ако нечия съпруга е сериозно болна или партньорът в бизнеса на даден гост е починал? Какво става, ако възникне някаква сериозна криза?

Кларк се обърна към социолога.

— В такъв случай се намесвам аз — каза социологът. — Помагам в процеса на смекчаване на реакциите на гостите, подложени на стрес. Помагам им да се справят с комуникирането, да пишат писма и телеграми. Помагам да се планира преждевременното завръщане на госта у дома и да преодолее чувството за вина, защото трагедията се с случила, докато той е бил далече и се е забавлявал. Случва се мъж да е на почивка със секретарката си, а през това време жена му да бъде диагностицирана с рак, да претърпи тежка автомобилна катастрофа или нещо такова. Мъжът се изпълва с чувство за вина, което може да се прояви по различни начини, в зависимост от личностната структура, обществената позиция, образованието, миналия опит, професията и така нататък. Помагам им да се справят с тези проблеми в контекста на живота им. — Усмихна се. — Доста по-трудно е от разливане на уиски върху рокля за коктейли или кетчуп върху вратовръзка.

— Изглежда сте помислили за всичко — отбеляза Кларк.

— Да — потвърди Льофевър.

По някакъв начин курортът стъписваше Кларк — такава мащабна илюзия, така добре поддържана и подготвена. Няколко дни той наблюдаваше процеса съсредоточено и не мислеше за бъдещето. В края на краищата обаче започна да се замисля.

Собствените му задължения не бяха тежки. Когато бурята премина и хубавото време се върна, случаите на пневмония рязко намаляха, а слънчевите изгаряния бяха незначителни. Един петдесетгодишен мъж започна да се оплаква от болки в гърдите и — с помощта на психолога и социолога — беше изпратен у дома, в болница. Иначе не се случваше нищо особено.

Преживя един лош момент с Шарън Уайлдър. Отиде в стаята й, за да я прегледа за възможна очна инфекция — беше се оплакала на един от келнерите, който й бе занесъл вечерята.

Завари я по нощница, седнала на стол. Беше обедно време. Шарън изглеждаше здрава, имаше хубав слънчев загар.

— Здравей — каза му тя. По нищо не пролича, че го познава.

— Здравей — отвърна той. — Аз съм лекарят на хотела.

— О… — каза тя. — Добре.

Кларк се наведе и прегледа очите й. Едното беше зачервено и възпалено.

— Дразни ли те окото?

— Да — отговори тя. — Стана, докато бях на яхтата вчера. Мисля, че ми влезе нещо, от вятъра.

Той вдигна клепача й, видя косъмче от мигла и го отстрани с памучен тампон.

— Благодаря — каза тя. — Много си внимателен. Харесвам докторите.

Кларк кимна.

— Дойдох тук с един доктор — каза тя. — Познаваш ли доктор Кларк?

— Да, струва ми се…

— Дойдох тук с него — продължи Шарън. — Но сега съжалявам.

Кларк си каза, че трябва да си тръгне веднага, че не бива да чува повече. Но остана.

— Защо?

— Принудиха ме да го направя — отговори тя. — Кой?

— Джордж и другите.

— Кои други?

— Харви Блъд и останалите.

— А ти откъде ги познаваш?

— Работя за тях — отговори Шарън. — От много време. Те контролират всичко.

— И те те накараха да доведеш доктор Кларк?

— Да. Имат някакъв план за него.

— План?

— Да.

— И е трябвало да се осъществи тук? В Курорта?

— Да. Но също и след това…

— Знаеш ли какъв е този план?

— Не. — Тя поклати глава. — Но се тревожа.