Майкл Крайтон - Дрога

— Да, струва ми се — каза Кларк и избърса лицето си с кърпата.

— Добре. Тогава да се залавяме за работа. В стая четиринайсета има дама с лошо слънчево изгаряне на гърба. Нуждае се от грижа. Господинът в стая дванайсет има начални симптоми на бронхопневмония. Нужни са лекарства. Жената от стая…

Кларк го изслуша, а когато Льофевър свърши, се зае с работа.

През следващите дни разбра системата на курорта много добре. Гостите получаваха начална доза от субстанцията с манговия пунш. След това я приемаха във вид на обикновено хапче, с чаша вода. Хапчето се даваше от служител, който трябваше да се увери, че е изпито.

Продължителността на въздействието беше около шестнайсет часа и беше удивително еднаква. Дозировките и графиците се вписваха в голяма таблица долу на рецепцията. Имаше и още една голяма таблица, която съдържаше лична информация за всеки гост, доминиращите му фантазии за случващото се („Енергичен спортист, лов и риболов през целия престой“, „Пристрастен към хазарта, преживява печеливша поредица“, „Прекарва отпуската си със секретарка на име Алис“), за да знаят келнерите какво да правят с гостите.

На всеки втори ден от престоя си всеки гост получаваше „полет“ — епизод на сладостна кома, предизвикан от тон, пускан през телевизора. Льофевър обясняваше, че тези епизоди трябвало да са през известен интервал, тъй като били много интензивни като изживяване.

Храната се предлагаше три пъти на ден на гости, които не са в кома. Приготвяше се в мръсна кухня зад главната хотелска постройка и беше отвратителна, но пък се сервираше внимателно.

Келнерът донасяше подноса и го слагаше на пода. Казваше на госта:

— Къде бихте желали да вечеряте днес?

— Ами… в главната трапезария.

— В нея сте.

— О, чудесно!

След това келнерът питаше:

— Какво ще желаете за вечеря?

— Може ли менюто?

— Вече го държите.

— О, да — отговаряше гостът. — Вярно. — След това се вторачваше в празните си длани. — Така, да видим… пресни ли са омарите?

— Да, сър.

— Тогава ще взема омар. За начало черен хайвер и бутилка „Дом Периньон“ четирийсет и девета.

— Чудесно, сър. Заповядайте. — Келнерът сочеше подноса.

— Отлично — казваше гостът и започваше да се храни. — Чудесна храна, наистина чудесна.

Льофевър добави към храненето допълнителен щрих:

— Всъщност — каза той — повечето ни гости отслабват при престоя си тук. Убедени са, че се хранят обилно, и смятат, че това е чудесно, но на практика не ядат много. Поради това отслабват — два килограма, три килограма, пет килограма. Забелязват го, когато се приберат у дома, и неизменно са доволни. Мислят, че са били активни физически и са спортували, и заради това са отслабнали, въпреки солидното хранене. Характерно за нашата култура е, че никой не се оплаква, ако отслабне.

Гостите прекарваха почти цялото време по стаите си. В слънчевите дни ги извеждаха на балкона, за да се пекат на слънце и да получават загар. При лошо време почти не се занимаваха с тях. През два дни група „коректори“ обикаляха стаите и разговаряха с гостите. Задачата им беше да подкрепят фантазиите чрез коригиране на околната среда.

Коректорите бяха трима — психолог, социолог и самият Льофевър. Един ден Кларк ги придружи по време на обиколката им.

Разговаряха с един от гостите, който каза:

— Правих секс с жена си снощи на плажа и сега панталоните ми са пълни с пясък. — Засмя се и добави: — И ги скъсах.

Льофевър напълни маншетите на панталоните му с пясък и леко ги скъса.

— Какво друго?

— Похапнах чудесно снощи, но май съм се напил. По вратовръзката ми има сос от скаридите.

Социологът отиде до шкафа, намери една вратовръзка и я накапа с кетчуп.

В следващата стая една жена каза, че била плувала в океана предния ден, но забравила да си свали часовника. И сега бил спрял.

— Да, така е — каза Льофевър, свали часовника й и го пусна в чаша солена вода.

— Виждаш ли — обясни Льофевър на Кларк, — коректорите се грижат за дребните промени в околната среда, които съответстват на фантазиите на гостите. Самите промени са лесни. Свеждат се до тесен кръг проблеми — петна по дрехи, часовници в солена вода, скъсани корди на тенисракети.

Кларк кимна. Помнеше своята тенисракета.

— Също така се грижим, ако се налага, гостите да получат дребни рани и охлузвания. Обикновено става с местна упойка и груба шкурка. Понякога, много рядко, попадаме на гости, които фантазират, че са получили сериозни наранявания. Един мъж смяташе, че се е порязал лошо с нож, докато ловил риба. Друг смяташе, че е ослепил едното си око с барут, докато бил на лов.