Майкл Крайтон - Дрога

— Субстанцията — каза Кларк.

— Да. Точно така. Това е идеална субстанция за контролиране на психическото състояние. Тя създава психическа… да, податливост. Внушаемостта се повишава до удивителна степен. Човек става податлив на внушения и е в състояние да живее в пълно щастие в рамките на внушението, до прилагането на ново внушение.

— Тенисракетата ми.

— Точно. Преди два дни момчетата влязоха в стаята ти, срязаха кордата на тенисракетата и ти внушиха, че си я скъсал сам, в истинска битка на тенискорта. Ти прие идеята съвсем щастлив.

— През цялото време ли съм на тази субстанция?

— О, да. Още от първия мангов пунш. И разбира се, звукът…

— От телевизора?

— Да. Това е определена честота, която може да бъде възпроизведена с камертон като този тук. — Вдигна малък излъскан камертон и го удари в масата. Разнесе се мек звук.

— Този камертон вибрира с 423 трептения. Това е резонансната честота на аудиокомпонента на алфа-вълните на мозъка. За нормален човек това не е нещо повече от обикновен дразнител. Под въздействието на субстанцията обаче… Е, искаш ли да ти покажа?

— Да — отговори Кларк.

— Ела.

Излязоха от кабинета и Льофевър попита един от келнерите:

— Някой прави ли секс тази вечер?

— Жената от 24-та стая — отговори келнерът.

— Обработихте ли я вече със звук?

— Не, не още.

— Добре.

Поведе Кларк към асансьора. Качиха се на втория етаж и стигнаха до 24-та стая. Льофевър отключи и влезе.

На леглото лежеше момиче. Беше същото, което Кларк бе видял да се качва по стълбите с келнера. Красивата млада блондинка с бели бикини.

Когато влязоха, тя седна и се усмихна неуверено.

— Скъпи? — каза с питащ глас.

— Да, скъпа — отвърна Льофевър. — Аз съм.

— О… — каза момичето и се усмихна щастливо. — Чаках те.

— Ето ме.

Тя се усмихна, после погледна към Кларк.

— Но ти си довел и друг!

— Не, скъпа. Заблудила си се. Сам съм, няма друг.

— О… — каза момичето, вперило поглед в Кларк. — Сигурно наистина съм се заблудила. Обичаш ли ме много?

— Много те обичам, скъпа.

— Дошъл си, за да се любим, нали?

— Да — отговори Льофевър.

— Щастлива съм — каза момичето.

— Съблечи се и ме чакай в леглото — каза Льофевър. — Ще отида до банята за момент и идвам.

— Добре — отвърна момичето. Стана и свали бикините си. Кларк и Льофевър останаха до леглото.

— Не ме чуваш да говоря в банята, нали, скъпа — каза Льофевър.

— Не те чувам — отвърна момичето.

— Виждаш ли — обърна се Льофевър към Кларк, — тя е напълно щастлива с усещанията, които сама си създава. Ще забележиш неувереността в думите й. Дължи се на факта, че й е нужен основен стимул, минимално насочване от някой страничен човек. От мен. Каквото и да й кажа, ще го приеме. Ако й кажа, че ние двамата не сме в стаята, значи не сме.

— За кого те взема? — попита Кларк.

— Не знам — отговори Льофевър. — И не искам да я притискам прекалено. Скоро ще разбереш, че хората, които са на тази субстанция, имат начин да ти кажат какви усещания искат да изживеят. Тя несъмнено смята, че съм любовникът или съпругът й, или когото другиго иска да вярва, че съм. Не съм направил нищо, за да променя това възприятие. Ако й кажа, че съм баща й например, ще изпадне в паника. Не съм заявявал такова нещо. Просто следвам знаците й и подкрепям нужните от тях.

— И тя приема всичко. Заради субстанцията.

— Да. Но тази субстанция има и друго действие, от съвсем различен порядък, което досега не е и сънувано. Защото когато чуе звука на камертона… всъщност по-добре виж сам.

Момичето беше в леглото, завито до брадичката с чаршафа. Гледаше тавана съвсем спокойно.

— Скъпи — каза.

— Тук съм — отговори Льофевър. — Обичам те.

Момичето остана в същото положение, без да откъсва поглед от тавана. След малко каза:

— Любиш се красиво.

Льофевър удари рязко камертона. Момичето затвори очи, тялото му за момент се напрегна, после се отпусна. Изведнъж като че ли заспа дълбоко.

Кларк започна да разбира.

— Тя е в кома.

— Да. Не може да бъде събудена в продължение на дванайсет до шестнайсет часа, но е в пълна безопасност, уверявам те. Всъщност преживява фантастични удоволствия. В това е красотата на нашата субстанция — стимулира директно центровете на удоволствието в мозъка, в комбинация с правилните звукови стимули. В продължение на дванайсет часа тя ще изпитва единствено чисто, пълно, фантастично удоволствие.

— А после?

— Ще получи още от субстанцията. И още, до сутринта на отпътуването си. В този последен ден дозата ще бъде намалена. Тя ще започне да се буди едва когато е на хидроплана и лети към Насо. Когато се събуди, ще се чувства освежена и пълна с енергия, ще има фантастичен тен и ще прелива от чудесни спомени.