Майкл Крайтон - Дрога

В тъмнината едва различи двама души, седнали на уединена маса. Когато приближи, видя кои са…

— О, лейтенант — каза Харви Блъд и стана. — Открили сте го. Отлична работа.

До него се изправи Джордж Вашингтон и повтори:

— Отлична, отлична.

Кларк се вторачи в тях, после в двете ченгета. Ако бяха ченгета.

— Как е той? — попита Харви Блъд.

— Малко изнервен, но иначе всичко е наред.

— А… изнервен. Ще се погрижим за това. — Харви Блъд се обърна към Джордж Вашингтон. — Не върви да го качим изнервен на самолета. Да буйства, да смущава останалите пътници…

— Не върви — съгласи се Вашингтон, наведе се, взе от пода малка лекарска чанта и я отвори върху масата.

— Наистина — съгласиха се и двамата мъже, докато гледаха как Вашингтон вади спринцовка, пълни я и я вдига към светлината.

— Слушайте — обади се Кларк, когато най-накрая успя да проговори. — Има някаква грешка. Познавам тези двамата. Това е Харви Блъд, а това — Джордж Вашингтон. Те…

— Познаваме доктор Блъд и доктор Вашингтон — каза спокойно единият от двамата полицаи. — Знаем всичко за всичко. Трябва да си наясно, че следим какво става с теб в бюлетините от дни. Не очаквахме да те открием тук обаче, това е истината.

— Бюлетини?

Единият от двамата попита Блъд:

— Откъде знаехте, че ще е тук?

— Видели са го в Насо — отговори Блъд.

— В Насо? Как е стигнал там?

— Проследихме движението му от Лос Анджелис — отговори Блъд. — Намерихме момичето, което му е продало билета. Летял е за Насо преди пет дни.

— Доста ловко — каза онзи, погледна Кларк и поклати глава. — Доста умно.

Вашингтон улови лакътя на Кларк и нави ръкава му нагоре. Кларк усети хладното докосване на тампона със спирт и започна да се съпротивлява.

— Не можете да правите това…

Иглата го убоде.

— … с мен, не можете да го правите!

Още едно хладно докосване с тампона. Спуснаха ръкава му.

— Сега всичко ще е наред — каза Харви Блъд. — Съвсем наред.

Наистина е опасно да попаднеш под влиянието на съвсем нови и странни доктрини.

Конфуций

Чу звук като рев на голям горски пожар и усети миризма на дим. Звукът беше много силен, оглушителен, но същевременно и някак познат.

Отвори очи и погледна в посоката на звука. Лежеше на канапе, напълно облечен, в нещо като офис. Вдясно от него имаше прозорец. Изправи се бавно, отиде до него и погледна навън.

Трафик.

Магистрала, натоварено движение. Жълто-сиво небе и бледа разсеяна слънчева светлина.

— Лос Анджелис — каза на глас и поклати глава. Не знаеше какво се е случило. Смътно си спомняше качване на самолет, после лимузина, която ги посрещна на летището…

— Боже, изглеждаш ужасно — каза Харви Блъд.

Кларк се обърна. Блъд стоеше до вратата.

— Ти… ти си абсолютен кошмар — каза Блъд и посочи дрехите на Кларк. — Не може да ходиш така.

Приближи се и сложи Кларк да седне на един стол.

— Не. Това ще развали всичко… Един момент.

Отиде до вратата и се върна с две момичета. Едното почна да реши косата на Кларк, а другото — да го бръсне с електрическа самобръсначка. Влезе момче с костюм на закачалка, нова вратовръзка и риза. Закачи ги на гърба на вратата и излезе. Блъд застана в средата на кабинета, за да наблюдава работата на момичетата.

— Побързайте — подкани ги. — Бездруго вече закъсняваме.

— За какво закъсняваме? — попита Кларк.

— За прослушването — отговори Блъд.

— Какво прослушване?

— За Проект СМ — отговори Блъд. — Въплъщенията на Анджела Суийт.

Кларк нямаше представа за какво говори.

Блъд сякаш си даде сметка за това и каза:

— Отначало изглежда странно. А и ти си уморен от пътуването. Но това ще мине.

— Къде сме? — попита Кларк.

— В „Адванс“. Снощи кацнахме в Лос Анджелис. Не помниш ли?

— Не.

— Е, всичко мина много гладко. Хайде, момичета.

Момичетата свършиха и се отдръпнаха. Кларк стана. Помогнаха му да се съблече и му подадоха чистите дрехи. Той се заоблича бавно.

— Кларк, побързай! — подкани го Блъд.

Роджьр Кларк завърза вратовръзката колкото можеше по-бавно.

— Виж — каза му Блъд. — Тези смешки няма да минат. По-добре го разбери. Загазил си и имаш нужда от мен.

— Така ли?

— И още как, по дяволите! Побързай!

Докато слизаха по стълбите към чакащата лимузина, Кларк попита:

— А защо имам нужда от теб?

— Защото си загазил.