Майкл Крайтон - Дрога

Котлонът.

Идеално!

Беше най-обикновен котлон, като тези, които използват побелелите старици в апартаментите си. В лабораторията се използваше за нагряване на реактиви и течности. Имаше единичен реотан, който се нажежаваше до червено за няколко минути.

Идеално.

През следващите няколко секунди сряза кабела на котлона и го свърза с таймера от анестезията. Не беше сигурен за връзките, но нямаше време да ги прави по-старателно. Погледна си часовника и видя, че вече е шест и петнайсет.

Нямаше време.

Взе всичките си неща и се огледа. Беше му нужна херметически затворена стая, напълно запечатана. Лабораторията нямаше да свърши работа.

Но знаеше къде има такова място.

За щастие беше запазил връзката ключове на Сам, нощния пазач, така че можеше да отвори всяка стая в сградата. След няколко минути успя да се промъкне по коридора до лабораторията на Джордж К. Вашингтон.

Отвори вратата и се поколеба. Точно пред него беше столът с релсите и вратата, която водеше към звукоизолираната стая.

Изпита някакво дълбоко отвращение и за момент си помисли, че няма да е в състояние да влезе там, вътре. А после чу стъпки и гласа на Харви Блъд: „… ще се върне, знам, че ще се върне…“

Кларк се усмихна мрачно.

Отвори вратата на звукоизолираната стая, сложи котлона на пода, включи го в един контакт и нагласи таймера на петнайсет минути. Таймерът започна тихо да тиктака.

Кларк сложи бутилката кислород на пода и отвори крана на половин оборот. Чу свистенето и почувства хладината на газа.

Накрая извади малките контейнери с етер, отвори ги и разля течността из стаята. Парещата остра миризма изгори ноздрите му, насълзи очите му. След два контейнера не беше сигурен дали ще може да продължи, защото етерът го замайваше, но се насили да издържи.

Успя да изпразни шест, хвърли и седмия за всеки случай.

После се разкашля, излезе и затръшна вратата. Тя хлопна тежко.

Погледна си часовника — оставаха още четиринайсет минути.

Помисли си, че това не е най-добрият експлозив на света, но че ще свърши работа. Етерът във въздух е много мощен. В среда от чист кислород става разрушителен. Запечатаното пространство на стаята щеше да довърши останалото.

Щеше да гръмне наистина много яко. Кларк се усмихна и се върна в лабораторията си.

Когато свали розовия флакон от рафта и разтвори два грама във вода, част от него се ужаси. Преднамерената жестокост на този акт го стъписваше. Друга част от него обаче се радваше и изпитваше задоволство от това, което смяташе да направи.

В определен смисъл беше заслужено. Приготви разтвора и напълни една спринцовка. После облече бяла лабораторна престилка, пусна спринцовката в джоба и тръгна да направи последно посещение на Харви Блъд.

Оставаха единайсет минути.

— Здравей, Роджър — каза Харви Блъд спокойно, седеше зад бюрото си. — Виждам, че си се върнал.

— Да — отговори Кларк. — Върнах се.

— Хубава гонка си устрои с полицията, Роджър.

— Да, наистина.

— Но аз знаех, че ще се върнеш — продължи Блъд. — Знаех го от самото начало. Защото, Роджър, организирахме всичко така, че да трябва да се върнеш.

— Да — кимна Кларк. — Така е.

— Ефектът от обработката ти премина — каза Блъд. — Знаехме, че се случва. Наблюдавахме как се променяш от няколко седмици. Знаехме, че в края на краищата ще направиш това, и бяхме подготвени.

— Подготвени?

— Да. Всъщност разчитахме да избягаш и да се държиш странно. Ти, естествено, постъпи точно така. За нас това беше нужно по юридически причини.

— Какви причини?

Блъд въздъхна.

— Горкият Роджър. Трудно проумяваш нещата, нали? Нужни ни бяха и тези последни доказателства, за да удостоверим невменяемостта ти.

Харви Блъд се облегна на стола си и се втренчи в Кларк.

— Корпорацията се е разпростряла прекалено широко. Сега разбираш ли?

Кларк седна.

— Не.

— Първоначално постигнахме сериозен успех с едни вируси, които продадохме на правителството. След това разработихме субстанцията и започнахме да я прилагаме в курорта. Още един успех. Станахме дръзки — започнахме да се разширяваме, да се занимаваме с широк спектър проекти. Сключихме договори с много фирми. Договори, които не бихме могли да изпълним, Роджър.

Кларк се намръщи.

— Всъщност — продължи Блъд — постепенно изпаднахме в сериозни финансови затруднения. Толкова големи, че нашите добри проекти — тези, които носят доходи, и тези, които обещават успех, като Сияйното момиче, — нямаше как да бъдат финансирани адекватно. Сияйното момиче по план трябваше да разполага с един милион. Вчера установихме, че имаме на разположение само осемстотин хиляди. Това ни поставя в неловко положение, Роджър. Много неловко положение. Половината от проектите ни няма да донесат нищо, а другата половина не сме в състояние да финансираме.