Майкл Крайтон: Дрога

Тя не реагира.

Кларк продължи опитите още известно време, после се огледа колебливо и я шляпна два пъти, доста силно, по красивите скули.

Изчака.

Не се случи нищо.

— Господа, към настоящия момент мога да ви информирам, че госпожица Уайлдър е в процес на изследвания и за нея се полагат нужните медицински грижи. Тя е в състояние на кома по неизвестни до този момент причини, но състоянието й е стабилно.

— Какво е станало? Свръхдоза ли е?

— Не мога да кажа.

— Ударила ли си е главата? Побой ли й е нанесен?

— Няма следи от травми.

— От какво?

— От наранявания. Няма физически наранявания.

— Вярно ли е, че е постъпила в нетрезво състояние?

— Нямаме причини да твърдим подобно нещо.

— Ел Ес Де ли е?

— Почти сигурно не.

— Колко време ще остане в болницата?

— Невъзможно е да се предвиди.

— Критично ли е състоянието й?

— Не, не понастоящем.

До него приближи сестра и прошепна в ухото му, че в спешното е дошла някаква жена, която твърдяла, че е секретарка на госпожица Уайлдър.

Кларк кимна и каза на репортерите:

— Това е всичко засега.

После се върна със сестрата в спешното отделение.

Гъртруд Финч приличаше на гигантска крастава жаба. Беше огромна, сплескана, набита, с рокля в зелен десен. Изглеждаше на около петдесет и много изплашена.

— Разбирам, че сте секретарката на госпожица Уайлдър?

— Да, докторе. Специален асистент, може да се каже.

— Ясно. Вие ли я открихте?

— Да, докторе. Лежеше на леглото, по гръб, напълно облечена и готова за срещата си. Обаче изгаснала като крушка. Приятелят й я чакаше долу, затова я разтърсих, за да я събудя. Не се събуди и повиках линейка.

— Имаше ли някакви хапчета наоколо? Флакони с лекарства?

— Не, нищо такова. До леглото имаше чаша вода, но нямаше лекарства.

— Вземала ли е някакви медикаменти напоследък?

— Ами… имаше крем против слънчево изгаряне, доставиха й го специално от Париж.

— Не не и лекарства?

— Не, докторе.

— Беше ли потисната? Нещастна? Мрачна?

— Не, нямаше нищо такова. Винаги беше в добро разположение на духа, може да се каже. Готвеше се другия месец да започне нов филм.

Кларк извади бележника си.

— Знаете ли кои са лекарите й?

Гъртруд Финч кимна.

— Лекарят й е доктор Колауей, от Бевърли Хилс. Но не е ходила при него повече от година. Има и психоаналитик, доктор Шайн. Той всъщност е хипнотизатор, но има някаква научна степен, не знам. И дерматолог, доктор Ворхис. Той й предписа крема против слънчево изгаряне.

Кларк записа.

— Друг?

— Ами няма, освен тези, с които излиза.

— Излиза с доктори?

— Само един. Той не практикува. Занимава се с изследвания.

Кларк искаше да разбере кои хора биха могли да й дадат медикаменти.

— Как се казва?

— Момент… — Госпожица Финч заби поглед в пода, намръщи се. — Много смешно име всъщност. Имате ли цигара?

Кларк нямаше, но сестрата й предложи. Госпожица Финч запали, изпусна кълбо дим и пак заби поглед в пода. Най-накрая щракна с пръсти.

— Джордж Вашингтон, да.

— И какво му е смешното на това име?

— Съкращението на средното му име — каза госпожица Финч. — К. Джордж К. Вашингтон. За мен това е особено име.

Кларк го записа, откъсна страницата от бележника си и я подаде на Хари, специализанта.

— Свържи се с тези хора. Провери дали някой от тях не е предписвал медикаменти за госпожица Уайлдър.

Хари излезе.

— Надявам се тя да е добре — каза госпожица Финч. — Всички сме много привързани към нея. Говорих с Годфри, готвача, за нея и той също каза, че е много привързан. — Прехапа устна.

— Какво има?

— Ами… Годфри. Каза нещо.

— Какво каза?

— Когато я сваляха към линейката, той я видя и каза: „Помни ми думите. Тя има сънна болест. Африканска сънна болест“.

— Това е много малко вероятно — отбеляза Кларк.

— Слава богу, толкова се тревожех! — възкликна госпожица Финч и се разплака.

Кларк се върна, за да провери състоянието на Шарън Уайлдър. Беше същото. Промивката на стомаха и изпразването му не дадоха резултат — нямаше никакви вещества, дори частици храна.

Кларк съобщи на репортерите, че състоянието на пациентката остава същото. Те посрещнаха липсата на новини с недоволство. Докато разговаряше с тях, той остана с отчетливото впечатление, че им е все едно дали състоянието се подобрява, или влошава — просто искаха да се промени.

Върна се в спешното с нова идея. Отиде при Гъртруд Финч.

— Госпожице Финч, къде е дамската чанта на Шарън Уайлдър?