Майкл Крайтон - Дрога

— Артър Луис ли? Да.

— Какво се е случило?

Сандра сви рамене.

— Полицията го докарала в спешното след катастрофа, така че му направили рентгенови снимки и го прегледали цялостно. Няма счупени кости или някакви други травми. Всички ензими и електролити са в нормите. В спешното не е имало какво повече да направят, така че го изпратиха при нас. Мистерия, общо взето. Карал е с почти двеста, но полицаите мислят, че преди да падне е намалил. Този, който го е намерил, казва, че било сякаш изведнъж е задрямал.

— Хм — изсумтя Кларк и прехапа устна. — А урината?

— Какво урината?

— От самото начало ли е синя?

Сандра се намръщи и излезе от кабинета. Отиде забързано до отделението и погледна бутилката, после се върна.

— Не бях виждала такова нещо.

— И аз.

— От какво посинява урината?

— И аз се питах същото — отвърна Кларк. — Защо не се обадиш в неврологията и не им кажеш, че имаме пациент в кома, който уринира синьо? Може би това ще ги накара да побързат.

Харли Спенс, шефът на неврологията, се появи на седмия етаж, леко задъхан, само след десет минути. Беше белокос, на петдесет и пет, много изискан, с костюм с жилетка.

Първите му думи към Кларк бяха:

— Уринира синьо?

— Да, докторе.

— От колко време продължава това?

— Изглежда, е започнало съвсем наскоро.

— Удивително — каза Спенс. — Може би някакъв нов вид порфирия. Или някаква специфична лекарствена реакция. Каквото и да е, определено си струва да се докладва.

Кларк кимна. Представи си заглавието на статията в медицинското списание: „X. А. Спенс: Необичаен пигмент в урината на коматозен пациент. Съобщение за клиничен случай“.

Отидоха до леглото на пациента. Спенс започна прегледа, а Кларк му даваше информацията за случилото се. Артър Луис, на двайсет и четири, безработен, приет през спешното отделение, в кома след инцидент с мотоциклет…

— Инцидент с мотоциклет? — попита Спенс.

— Така изглежда.

— Няма никакви белези. Нито драскотина. Това вероятно ли е според теб?

— Не, докторе, обаче това съобщава полицията.

— Хммм.

Спенс продължи с неврологичния преглед, като си мърмореше под нос. Отначало работеше бързо, после намали темпото.

Накрая се почеса по тила и каза:

— Невероятно. Наистина невероятно. И тази урина… яркосиня.

Спенс се вгледа в бутилката, поколеба се, после попита:

— От какво посинява урината?

Кларк само сви рамене.

Спенс поклати глава и остави бутилката на пода. Направи крачка назад от пациента и се вгледа в него.

— Господи! Синя урина! — промърмори. — Що за пациент!

И си тръгна.

Момчетата от отделението за метаболитни заболявания се появиха след час. Взеха проби за анализ и се впуснаха в неясни приказки за секреторни нива и рефракторни коефициенти. Кларк ги слушаше, докато не разбра, че нямат представа какво точно се случва. И точно когато се канеше да си тръгне, един от тях го попита:

— Роджър, какво мислиш за това нещо?

— Не мисля нищо — отговори Кларк.

— Може ли според теб да е лекарствена реакция? Ти си специалистът.

Кларк се усмихна.

— Едва ли.

Беше работил две години в лаборатория за тестване на медикаменти в „Бетесда“, но онова беше отегчителна работа — измерване на секретирането и метаболизма при прилагане на експериментални лекарства върху животни и понякога върху хора. Отиде там, за да се отърве от армията.

— Може ли да е някаква странна лекарствена реакция?

Кларк сви рамене.

— Би могло. Разбира се, че би могло. Дори обикновено лекарство като аспирина може да предизвика странни реакции при някои хора.

— Ами ако е някакъв нов медикамент? — обади се някой.

— Какъв например?

— Не знам. Но тези типове, от Ангелите на ада, са готови да се нагълтат с всичко, което е в капсула. Помниш ли оня идиот, който беше изпил сто противозачатъчни хапчета?

— Не мисля, че противозачатъчните хапчета могат да оцветят…

— Не, не. Разбира се, че не. Но не може ли да е някаква съвсем нова субстанция, като STP, ТНС или ASD? [1] Синтезирани активни вещества от някои наркотични растения — Б. пр.

— Възможно е — каза Кларк. — Всичко е възможно.

Момчетата от метаболитното отделение се върнаха в лабораториите си, стиснали пробите урина, а Кларк се върна към собствената си работа.

Скоро новината за ангела се разпространи из болницата. Занизаха се лекари, специализанти, стажанти, студенти, медицински сестри и санитари, които питаха за Артър Луис и урината му. През цялото това време пациентът спеше кротко. Опитите да го събудят, като го викат по име или като го щипят, се оказаха безуспешни.