Майкл Крайтон - Дрога

Той седна до нея и попита:

— Намери ли си нещо?

— Не — отговори тя. — Не ми хареса нито един.

В Насо слънцето грееше през пелена от влажни изпарения. В малкия терминал ги посрещна представител на Райския остров, преведе ги през бахамската митница със забележителна лекота, после ги изведе до чакащ автобус. Беше нормален автобус, само дето беше боядисан в огненочервено и топло оранжево, а отстрани с черни букви пишеше: ЕКСПРЕС РАЙСКИ ОСТРОВ.

Качиха се и им дадоха грозде и други плодове, а мъжът обясни, че автобусът ще ги отведе до хидроплана.

— Това е временна организация, приятели — заяви мъжът. — Все още не сме построили писта на самия Райски остров. Работим по това. Разбира се — добави, — за повечето хора хидропланът е истинско преживяване, истинско преживяване.

Кларк гледаше през прозореца през цялото време, докато траеше скучното пътуване от летището до пристанището на Насо, разположено под било, на което имаше стара крепост. Автобусът стигна до самия кей и спря пред голям хидроплан. Всички се качиха.

Пасажерската кабина беше тъмна — илюминаторите бяха закрити с черна боя.

— Значи е истина — отбеляза Кларк.

— О, да — отвърна Шарън. — Местоположението е голяма тайна. — Усмихна се. — Разбира се, това е само рекламен трик. Досега десетки хора с яхти и частни самолети са открили острова и са записали координатите му. Но е хубав трик.

Веднага щом самолетът се издигна във въздуха сервираха напитки, но Кларк отказа. Беше уморен, а тъмната кабина без илюминатори предразполагаше към сън. Вероятно беше задрямал, защото се сепна от равномерното поклащане на хидроплана и отвори очи. Не чуваше рева на двигателите.

— Какво стана?

— Кацнахме — отговори Шарън с усмивка. — Току-що го привързаха към кея.

Пътниците започваха да се изправят и да се протягат в прохода между седалките.

— Ако сме привързани за кея, значи… — почна Кларк.

— След няколко минути ще сме на Райския остров — каза Шарън и се усмихна, разцъфнала от радостно вълнение.

Отвориха предната врата и в кабината нахлу слънчева светлина.

Първото му впечатление беше от въздуха — чист и топъл, изпълнен с непознати ухания. Макар че слънцето залязваше зад далечните хълмове и небето започваше да аленее, въздухът си оставаше топъл, раздвижван от лек ветрец. Напълни дробовете си и се огледа.

На кея се тълпяха носачи и пътници с багаж, обаче когато вдигна поглед, видя гладък бял плаж, на който се плискаха малки вълнички. По-нататък имаше постройка, която, изглежда, беше хотелът. Не видя тенискортове и басейни като в рекламата и реши, че са на друго място.

Макар и наскоро построен, хотелът беше странен на вид — в испански стил, с множество арки, които водеха към малки градини и тераси. Навсякъде имаше цветя, които освен с цвят изпълваха мястото и с аромати. Шарън плесна с ръце.

— Красиво е, нали!?

Кларк трябваше да се съгласи, че е, но когато се огледа, му се стори, че нещо не е наред. Не беше в състояние да определи какво е, но след няколко минути, когато тръгнаха по кея, осъзна.

— Някак е пусто — каза. — Няма никой на плажа. Около хотела също няма жива душа. Почти като в…

— Сигурно всички са вътре и се преобличат за вечеря — отвърна Шарън. — Денят на плажа все пак е доста изтощителен.

— Но пясъкът е равен. Няма никакви следи от стъпки или…

— Глупчо! Заравняват го.

— Какво?

— Всяка вечер. Заравняват го. Идват мъже с големи четки и го сресват, така да се каже. Както се реши кон.

— О…

Когато стигнаха хотела, Кларк реши, че впечатлението му е било погрешно. Докато се регистрираха на рецепцията, чу специфичното тупкане на тенис топки на някакви далечни кортове. Чу и плискане на вода и смехове край басейн.

Остави Шарън на рецепцията и последва един пиколо до стаята си. Беше приятна единична стая с изглед към плажа и кея. Точно под балкона му имаше оградено място с бар и излъскан дървен под. Несъмнено вечер мястото се използваше за танци.

Стаята беше обзаведена приятно, с легло, бюро, телевизор…

Сепна се. Телевизор?

Този остров вероятно се намираше на стотици километри от най-близката телевизионна станция. Нямаше как да приемат…

Изведнъж екранът светна и оживя. Беше цветен. Кларк се оказа лице в лице с приятен белокос мъж с официално облекло.

— Добър вечер, доктор Кларк — каза мъжът. — Аз съм вашият мениджър господин Льофевър. Позволете ми да се възползвам от тази възможност да ви приветствам лично на Райския остров. Надявам се през следващите няколко дни да успеем да превърнем престоя ви тук в истинско запомнящо се преживяване. Ако нещо при нас ви се стори дори в съвсем малка степен неудовлетворително, не се колебайте да ми го съобщите. Телевизорът, между другото, е свързан с вътрешна система. Игрални филми се показват два пъти всеки ден, в седем и в десет часа. Скоро в стаята ви ще дойде сервитьор, който ще ви донесе напитка и плодове. Моля приемете ги с нашите комплименти и пожелания за най-приятен престой тук.