Майкл Крайтон - Дрога

— Надявам се — чу се глас, — че не развалям партито.

Кларк се обърна. На вратата на спалнята стоеше момиче, облечено с горнище на мъжка пижама и сънливо смръщено.

— Линда, това е Роджър. — Джери въздъхна. — Роджър е смахнат доктор.

— О… — каза Линда. Прешляпа боса през стаята до хладилника и си наля питие. — Личи му, че е смахнат.

— Освен това си тръгва — каза Джери и погледна строго Кларк, който се бе зазяпал по краката на момичето. Бяха много хубави.

— Да, тъкмо си тръгвах — потвърди Кларк. — Обаче, за „Адванс“…

— Добре, значи така. „Адванс“ започва с тези две болести и ги продава на правителството за големи пари. После потъва в частния сектор. Изцяло. Сега се занимава с други неща.

— Какви?

Джери сви рамене.

— Изглежда, никой не знае. Носят се слухове, че е контрол над мисленето, разни субстанции, генно инженерство… безумни неща. Но никой не знае със сигурност. — Въздъхна. — Все едно, не се продава. Доволен ли си?

— Да — каза Кларк. Глътна мартинито и стана.

— Лека нощ, смахнат докторе — каза Линда със сънена усмивка. — Приятно ми беше да съм с теб.

— Още не си била с него — обади се Джери.

— Да — каза Линда, — но човек никога не знае.

— Още една! Така!

Светкавиците бляскаха.

— Сега от другата страна! Точно така! Може ли да видим мъничко краче, госпожице Уайлдър!

Светкавиците — бели, беззвучни експлозии във въздуха. Фотографите се суетяха, щураха се около нея.

— Дайте ни усмивка, госпожице Шарън! Още една!

Тя се обръщаше, махаше с ръка, усмихваше се, после тръгна към стълбата на самолета.

— Това е то, момчета.

— Ау! Шарън.

— Само още една, Шарън.

— Госпожице Уайлдър…

Но тя вече се качваше по стълбата и след миг потъна във вътрешността на машината. Мина между седалките, за да стигне до мястото си в първа класа.

Роджър Кларк я чакаше. Беше видял всичко през илюминатора.

— Боже! Фотографи! — изпъшка Шарън и се отпусна на седалката. — Мразя да позирам. И в тези дрехи! Харесва ли ти костюмът ми?

Бе с костюм от черна кожа със строга кройка и с червен шал на шията.

— Костюмът ти е чудесен — каза Кларк.

— Толкова си сладък — каза Шарън и го целуна по бузата.

Облегна се назад и закопча колана на седалката.

— Е, време е за пътешествие, скъпи.

— Така изглежда.

— Много мило направи, че дойде — каза тя, — особено така внезапно. Чувствах се ужасно, когато ти се обадих.

— Радвам се, че се обади.

Чу се вой и реактивните двигатели заработиха. Последните пасажери се изнизаха през прохода и заеха местата си. Стюардесата затвори вратата.

Отдръпнаха стълбата.

— Ще бъде чудесен полет — каза Шарън. — Така реших.

Кларк попита:

— Как точно ще летим?

— Нищо особено — отговори тя. — Първо директно до Маями. След кратък престой се качваме на полет за Насо. Оттам вземаме хидроплана за Сан Кристобал.

— И къде е Сан Кристобал?

Шарън се засмя.

— Глупчо, това е част от програмата. Никой не знае. Тайна.

Кларк си спомни билетите в спалнята й. Бяха платени от „Адванс“.

— А ти откъде научи за Сан Кристобал?

Шарън въздъхна.

— Ах, вие, докторите. Никога не се отделяте от пациентите достатъчно дълго, за да…

Взе последния брой на бордовото списание, прелисти го набързо и накрая намери каквото търсеше. Подаде списанието на Кларк.

Рекламата, на цяла страница, гласеше:

РАЙСКИ ОСТРОВ

Всичко под слънцето

Никога досега не е имало такъв курорт! Коя е Вашата игра — тенис, плуване, балминтон, гмуркане, дълбоководен риболов, лов (глигани), волни ски — райският остров притежава най-доброто, най-модерното оборудване за всичко. Или може би предпочитате да прекарвате времето си в нашето казино, да танцувате и да се наслажлавате на кухнята, в някой от нашите дванайсет различни клуба. Тук за вас е осигурено всичко, под ръководството на нашите чудесни мениджъри.

Слънцето, разбира се, се грижи само за себе си.

Райски остров: никога досега не е имало нещо подобно.

Имаше и голяма цветна снимка на бряг, кей с яхти, а по-навътре, на сушата, сред тучни морави и в сенките на палми, огромен бял курортен комплекс с хотели, тенискортове и басейни. Беше невероятно красиво.

— Тези реклами се пускат от седмици — каза Шарън. — Всички говорят за това. Всички ще отидат. Казват, че когато е готов, ще бъде курортът на столетието.

— Не е завършен?

— Не е. Сан Кристобал — това е истинското име на острова — е с площ от пет квадратни мили. Компанията, която го разработва, твърди, че няма да го завърши за двайсет години.